He Dies At The End като за zero budget филм е доста сполучлив. McCarthy успява с изумителен минимализъм, почти никакво действие, без реч, промяна в декора, състоянието или времето, или изобщо движение. Героят е сам. Или не съвсем?! Този трик с кадрите към вратата е доста странна, нестандартна и впечатляваща идея, от която потръпвах всеки път докато гледах филма за пръв път. Хем уж виждаш, хем не си сигурен какво виждаш. Ама е достатъчно убедително, че рационализма в теб да ти каже "ти не си луд, не се имай за такъв" и да не отидеш да провериш собственоръчно какво точно има до вратата. Защото има нещо...



Ето тази неопределеност и невидимост на въпросното нещо и същевременно ясното усещане което предизвиква за присъствие на нещо неопределено и невидимо, заедно с факта, че то комуникира с теб чрез монитора и знае неща, които би могъл да знае само някой, който стои зад гърба ти....



Това е силен съспенс! На прожекцията ни през Март, на този филм и в София и в Пловдив доста писъци предизвика, хи-хи :) И да напомня, че филмът не е правен изобщо с пари. Идеята е по-важна от парите, особено в късометражното кино.