Здравей Папуа! е едно уникално пътуване до Папуа-Нова Гвинея. Това е държава, която за размерите си е твърде непозната у нас. С евтини полети обикаляме два-три континента, а в инстаграм виждаме българи по какви ли не екзотични дестинации на поне още толкова. Така и обаче досега не съм видял някого да се похвали, че е в... Папуа.

Ето какво споделя автора на филма в YouTube:

Остров Нова Гвинея е открит през 1512 от португалския изследовател Антонио d'Абреу. Той е вторият по големина остров в света и е разделен на две части. Името му дава испанския мореплавател Алваро Сааведра, заради приликата между местните жители и жителите на Гвинея в Африка. Част от острова е колонизиран от германците през 1885 г. По-късно, става австралийски протекторат. От 1975 г., Папуа-Нова Гвинея е  независима държава в рамките на Британската общност.

Освен пътуване до другия край на света, „Здравей Папуа!“ е едно завръщане в киното. Заснет в деветдесетарски стил, придружен зад кадър с познатия ни от дублажа на хиляди чуждестранни ТВ продукции глас на Иван Танев, този филм е може би един от последните от предишното поколение кино. Тогава още нямаше GoPro, а гласът зад кадър на достъпен, типичен за телевизията език, разказваше последователно и предаваше максимално много информация в синтезиран вид. Днес документалистиката взаимства от художественото кино и много по-свободно борави с ефекти, с емоционално въздействие, с внушителен импресионизъм. За някои това е дълго очаквано сливане на естетиката на игралното с документалното кино, за други е естествено развитие на седмото изкуство в стремежа си да бъде по-атрактивно, за да задържа вниманието. „Здравей Папуа!“ напомня на време, в което мозъците ни още не бяха привикнали към свръх учестената смяна на изображения и можеха да задържат вниманието си по-дълго върху определен стимул; в което фактологията не плашеше толкова възприемащия го. С това филмът на Марио Марков извика носталгично-топли чувства у мен и гледайки го се почувствах отново хлапе.