Ким Джун Ки не е от „най-обичаните“ продуценти на късометражни филми в Корея (и не само) – това никак не е случайно. По-голямата част от филмите му засягат чувствителни моменти в историята, представяйки ги в тяхната сурова и действителна форма през погледа не на историка, а на обикновения човек реално - преживяващ същите тези събития.
През 2011 г. излиза късометражният филм „Herstory”, а декември 2017 се сблъскваме със представяне на същите исторически събития, но през призмата на японските войници в късометражния „For Her”.
В контекста на протичащата анимирана история е използван реалният глас Чънг Со Уон или една от т.нар. „жени за утеха“ (comfort woman) евфремизъм, използван за сексуалното робство по време на японската окупация в Корея.
Чънг Со Уон (1924 – 2004) е момиче родено в заможно семейство, чийто баща се противопоставя на жестоката реалност в страната му, което непосредствено, наред и с други фактори, води до неговия арест и по-късно смъртта му. Този сблъсък поставя семейството пред трудно решение. Уредникът на селото предлага на Со Уон възможността да работи във фабрика в Япония за „2 – 3 години“ с надеждата това да спомогне по-бързото освобождаване на баща й. Пътят на петнадесет годишното момиче започва с пътуването и до японска военна база в Семаранг, където наред с още 13 момичета ще премине през един от възможно най-противните епизоди, случили се по време на войната.
Историята проследява с детайли жестокостта, с която се сблъсква младото момиче, както и психическата невъзможност да се справи с реалността, в която пребивава – резултиращо и в опита и за самоубийство.
Историите на „жените за утеха“ в контекста на корейската филмова индустрия са някак „подбутвани“ и замъглявани. Тази тенденция на мълчание от страна на медиите се нарушава едва след излизането, разбира се след множество премеждия, на пълнометражния „Spirits Homecoming” на Чо Чонг Ре през 2016 г. Продукцията придобива популярност чак след като масовата аудитория подава петиции за излъчването му в повече кина в Корея.
Анимацията завършва с ретроспекцията на завърналата се след капитулацията на Япония в родината си Чънг Со Уон, последните й думи представени в анимацията са:
They may have killed my body, but not my spirit. That is how I survived
споделете във
авторски текст на
Атанаска Чолакова
автор Атанаска Чолакова