Ike interviews God е кратка научно-фантастична сатира , която оставя ясно послание на аудиторията: Човечеството върви към своето унищожение.



Филмът е заснет със скромен бюджет, на една локация и с малък брой актьори. В него особено силна е идеята. А тя се появява под формата на въпрос в главата на режисьора на филма Eli Shapiro:

В имейл за shortoftheweek сценаристът и режисьор на филма разказва, че стилово е вдъхновен от драматични фентъзи комедии като „Пътеводител на галактическия стопаджия", „Да бъдеш Джон Малкович" и ранните филми на Уди Алън.



Най-обикновеният човек на земята има честта да вземе интервю от Бог. Как изглежда най-обикновеният човек на земята? Носи костюм и вратовръзка, работи нормална работа и не е удовлетворен от живота си.



В интервюто Бог, който изненадващо говори с женски глас, разкрива плана си да унищожи човечеството и да създаде нова, по-добра версия. Е, това вече не е голяма изненада. Най-обикновеният човек на земята, въпреки че не изглежда особено щастлив, страшно се страхува от смъртта и започва опити да се спазари с Бог за отсрочка. Толкова, че той и идните няколко поколения да живеят – пример за разширена форма на егоизъм. Ike за пореден път показва колко е типичен.



Точно такава разширена форма на егоизъм е широко разпространена в съвремието. Обществото наказва с порицание онези, които се интересуват единствено от собственото си благополучие. Но започнат ли да се интересуват от благополучието на още един човек – например романтичен партньор – те веднага преминават в категория „отдадени на другиго”. Техният егоизъм реално се е разширил съвсем малко и те продължават да не изпитват обич и загриженост към останалата част от света.



Разширеният егоизъм движи капитализма, а заедно с него – и разрушаването на планетата. Отделните индивиди са загрижени за себе си и за ограничен кръг от близки хора, но не изпитват любов към човечеството и неговото бъдеще за тях е без значение. Те не могат да се идентифицират с другите човешки същества, не могат да надхвърлят границите на собствената си личност.



Тук идва поантата на филма, който за разлика от голяма част от модерното кино, би могъл да се разглежда като типична история, завършваща с поука. Заключението е, че няма нужда външна сила да се намеси и да унищожи живота на планетата, тъй като нейните обитатели достатъчно усърдно работят по въпроса и ако не променят посоката на „развитие” или на т.нар. „прогрес”, ги очаква сигурна гибел.



А нейните обитатели сме ние. Ние, не само аз и ти, който четеш този текст. Не само сегашните обитатели на земята. Не само децата и внуците ни, а цялото човечество, което е било, е и ще бъде. Шансът да се родим и да живеем е изключителен. Достатъчно престъпление е всеки ден, който пропускаме да оценим и да използваме по най-добрия начин. Но дори и да пропилеем собствените си животи като се превърнем в достойни съперници на Ike за титлата „най-обикновен човек”, нека поне направим всичко възможно, за да оставим условия за съществуване на живот и след нас.



Трябва да спасим не планетата Земя – даже бих казала, че е абсурдно да мислим, че ние, едни миниатюрни объркани създания, които пъплят по нея, можем да я спасяваме. Трябва да спасим живота на Земята.



Защото Земята ще продължи да съществува със или без човешко присъствие. Ние сме под въпрос.