Илина Перянова за най-новия си филм
Илина Перянова за най-новия си филм
Илина Перянова завършва магистратура по кинорежисура в Естония, учи театрално актьорско майсторство и режисура във Франция и Дания, и завършва по специалността в България. Работила е с артисти от ранга на Nigel Barber и Луиза Григорова, а филмите ѝ демонстрират един тотално различен подход към киното.
автор Юлиян СпасовФилмът „Между мен и теб“ е една история за…?
едно момиче, което току що е направило аборт. За емоционалното й състояние след вече взетото решение, както и за начина, по който съвременното общество се отнася към аборта.
За съжаление фокусирането върху женските проблеми се възприема като феминизъм, като за много хора тази дума носи негативно значение. Това е една от темите засегнати във филма.
Още в по-ранните си филми тръгна уверено по пътя на експеримента и заиграването с границите на реализма, и не му изневери. „Изяж ме“ е филм, в който се разиграва цял маскарад от сложна хореография и костюми, в следващия ти филм „Снежното момиче“ също виждаме разгръщане в полето на сюреалистичното. В „Между мен и теб“ отново наблюдаваме смесване на реалното с въображаемото. Може да се каже, че твоите филми обособяват специфична за българското кино ниша, мюзикълите и костюмите са голяма рядкост. Превръщаш ли това в свой творчески почерк, или просто така се случва?
В България от години се залага най- вече на проекти, в които е представена “суровата българска действителност” и няма място за финансиране на почти никакво жанрово кино. Български мюзикъл като понятие като цяло не съществува. Нямаме нито тези традиции, нито особен културен интерес към жанра. За щастие последните години изязоха няколко български филма, които показаха, че има място и за по-различно авторско кино. Сред тях “Януари” ми е фаворит.
Да, бих казала, че това е мой творчeски почерк. ”Снежното момиче” е по-скоро приказка. Но в “Изяж ме!” и “Между мен и теб” опеределено има няколко сходни подхода и мотива. Като авторската музика е ключов компонент за всичките ми творби досега. Също и както търсенето за преплитане между реалност и сън, елементите на гротеска и изобразяването на индивида, който се изправя срещу социума. Вярвам, че по този начин изграждам свой собствен почерк, като постоянно търся нови начини за изразяване и се градя като автор и личност. Надграждането на този стил може да се очаква в пълнометражния ми игрален филм ”Музикалната къща на Нора”, който в момента е в етап на развитие.
В този аспект съвсем различен е документалния ми пълнометражен филм “Спасители” който е планиран да излезе края на тази година/ началото на другата и по който работя вече от над 10 години.
А тук можете да видите и чуете и песента към ”Между мен и теб”, с която много се гордея. Текста за песента е писана от мен в колаборация с Мартин Костадинов.
В „Между мен и теб“ маските играят голяма роля. Има ли нещо символно в тях?
Маските показват скрит тип на личността и подсказват какво би могло да бъде поведението на даден човек в определени ситуации.
Историята във филма се разгръща на фона и на много природа, толкова че сякаш ни казва нещо. Нещо в посока „човешката“ природа, което впрочем долавяме и в „Изяж ме“?!
Природата е донякъде герой във филма. Човек остава малък пред величието й и абсолютната й сила за състрадание, прошка и освобождение
„Между мен и теб“ е доста личен филм, или поне оставя такова усещане. Доколко се асоциираш с историята като разказвач и като цяло къде са границите в киното между фикцията и личното? Притесняваш ли се, че филмите, в които изкарваме лични истории, по някакъв начин те разголват?
За мен изкуството винаги трябва да носи нещо лично. Във всеки проект, който започвам, търся онова, което ме докосва и провокира. Не се притеснявам от разголването, както вътрешно, така и външно. Първото ми образование е актьорско и в това отношение никога не съм имала вътрешни спирачки.
Всеки сам си поставя границите, в които да живее и твори. Границите са външни, но и в съзнанието ни. А аз обичам да ги руша. Използвам изкуството и като самотерапия, макар и напоследък да виждам много дискусии в публичното пространство по темата и критики срещу това.
Имаш ли нещо да кажеш за кашата с финансирането на българско кино, която вече 3-та година продължава? Какъв е пътят напред и в крайна сметка само на политиците ли трябва да разчитаме?
Иска ми се да има повече разбирателство в кино гилдията в България. Липсва обединението, което прави силата. На думи уж го търсим, но на практика, за сега не ни се получава. В крайна сметка и ние избираме тези политици. А киното е изкуство, което пряко може да влие върху политически, обществен и културен живот, върху изграждането и образоването на поколения.
А за бунта на Александър Морфов в Народния театър, който вече прераства в гилдийно движение?
Трудно е човек да остане аполитичен занимавайки се с театър и изкуство, макар и на много колеги да им се иска това. Огорчена съм най-вече от безсмиленото разделение на екипа на театъра. Всичко трябваше да приключи отдавна с освобождаването на ПИАР-ката, чието място изначално не беше в Народния и с това да се постави точка. Уволняването на един от най-влиятелните и талантливи театрални режисьори за последните десетилетия от Народния Театър според мен също е ужасно решение.
Виждам много излишно его в целия конфликт, излишно на фона на мисията на театъра. Видях в социалните мрежи, че се оплюва практиката в Народния театър да се канят международни режисьори. Категорично несъгласна съм с това провинциално мислене! Дали човек харесва ”Орфей” или не, изкуството в България има нужда да се развива, да се показват постановки на творци от цял свят. По принцип ролята на изкуството е не само да забавлява, а и да провокира, да задава въпроси, да търси нови форми и посоки. В този ред на мисли преди няколко дена гледах ”Фиеста” на румънската режисьорка и хореоеграф Андреа Гаврилиу в Народния. Отдавна не бях изпитвала такова сетивно и естетическо удоволствие. С други думи виждам страхотни попадения в творческите решения в управлението на театъра и конфликта за мен не е черно-бял.
Проблем в България е, че няма цялостна културна политика и скандалите около Народния са резултат и от това.
