Не ми е в стила да гледам романтични филми, нито да се прехласвам по тях. От друга страна, с ранно-сутрешната ми доза филми се натъкнах на този, който, без да ангажира особено мисълта ми, ме прекара през едно приятно и позитивно запознанство между двама, които очевидно бяха зажадняли за любов и някак щастието, което преживяха те, се прехвърли и върху мен.



Актьорите много убедително си влязоха в ролите, режисурата, кадрирането и изобщо естетическото посторяване на филма също е на високо ниво, с което индийците правят много добро впечатление. Не че Индия открай време не се асоциира с втората Мека на киното Боливуд, но някакси не е сред първите страни, за които бих се сетил като кажа късометражно кино. Това пък ме мотивира и да се поразровя повече да намеря други качествени индийски продукции. Трябва да призная, обаче, и един дребен факт, че този филм много наподобява идеята на Signs – емблематичен късометражен филм за романтика, тръгнала от бележки без реч. Впрочем, подсещам ви и за A Thousand Words, който представих преди месец и е от същия жанр, макар и с по-различно развитие. И все пак, както е казал Тарантино: „Киното е като фокусите. Всеки нов филм е добре забравен стар!“ Това няма особено значение, след като филмът ми повдигна настроението, а в днешно време да започнете деня си позитивно го приемам като душевно богатство. Приятно гледане!