По стечение на обстоятелствата с Петер Чивийски
По стечение на обстоятелствата с Петер Чивийски
С режисьора Петер Чивийски си говорим за българското кино, ролята на сатирата и неговите най-нови проекти.
автор Иван ВраминСмятам, че сатирата е мощен инструмент, който ни помага да се справяме с трудностите и да погледнем на света по един позитивен начин. Това споделя Петър Чивийски, български режисьор, завършил „Филмова и телевизионна режисура“ в НАТФИЗ при Дочо Боджаков и Светослав Овчаров. Автор на няколко филма, сред които "По стечение на обстоятелствата", "Котка и мишка", "От другата страна" и "dream_girl". Още като студент е номиниран от фондация "Стоян Камбарев" за "355", а също така получава награда от студентския фестивал "Ранно пиле" за български филм и номинация от фестивала "In the Palace". В късометражните си филми главно се фокусира върху комедийна и сатирична тематика. Споделя, че обича да наблюдава живота около него и да открива сатирата в ежедневието. Тези наблюдения, често се пренасят в сценариите му, използвайки хумор, за да изразява социални и лични теми.
С Петер си говорим по случай онлайн-премиерата на неговия филм „По стечение на обстоятелствата“:
Кога се прояви за първи път желанието Ви да се занимавате с кино?
Желанието ми за кино се появи сравнително рано може би – 3-ти или 4-ти клас, но беше на приливи и отливи, което ме забави значително. Защото реално започнах да се занимавам, чак когато станах на 24-5 години и влязох в НАТФИЗ. До този момент си беше чисто желание на теория.
Каква според Вас е ролята на киното в днешно време?
За съжаление киното все повече и повече влиза в роля на един пропагандист за създаване на измислена представа за правилно и грешно в хората. Голяма част от филмите са с предварително уговорена вълна (идват винаги на куп особено по платформите) за тематики, които като се въртят в полезрението на хората, рано или късно, им се набиват в главата, а това изкривява начина на мислене, най-вече на младите.
Ще разкажете ли накратко за какво става въпрос във Вашия филм „По стечение на обстоятелствата“?
С едно изречение, филмът е за човек, който винаги е „без вина виновен“, което служи като основа за сюжет, револвиращ около предразсъдъците. Главният персонаж, постоянно обвиняван в неща, които не е извършил в собственото си семейство, започва да прави същото с другите хора и ситуации.
Изкушавам се да го определя като сатира, прицелена в някои от „мръсните ризи“ на българското общество. Бихте ли се съгласил с това?
Човек пише само това, което знае, дори и подсъзнателно, без да го осъзнава. Така че това твърдение е право в десетката.
Любопитно е доколко сюжетът на филма е вдъхновен от действителни събития и доколко е художествена фикция?
До голяма степен събитията са фикция, но в същото време са и базирани на реални случки. В най-ранния вариант на сценария ставаше ясно, че мъжът, на когото жената изневерява, всъщност е полицай с висок ранг. Именно затова тя кара любовника си да се облича като крадец – като подигравка към съпруга си. В действителност той знае за връзката, но просто иска доказателства, за да може спокойно да се разведе с нея. В крайна сметка това е късометражен филм, затова решихме, че не можем да включим всички наши идеи и желания и съкратихме историята, доколкото можахме, за да се побере в рамките на 30 минути.
Актьорският състав е доста пъстър. Беше ли трудно да намерите правилните хора?
Всеки кастинг е труден; според мен режисурата е 90% кастинг и 10% умение да избегнеш кризи на терен. Една от целите ми определено беше да работя с по-опитни и известни актьори в този филм, за да мога да черпя знания от тях. Всеки нов филм е своеобразно обучение, а от актьорите научаваш най-много за режисурата.
Любим български съвременен филм?
Определено Възвишение. Филм, съдържащ всичко, от което има нужда една история. Гледал съм го вече поне 10 пъти.
Можете ли да назовете една силна и една слаба черта на българското кино?
Най-слабата черта на българското кино са сценариите. Но това е толкова дълга тема, че може да се говори с години. Силни черти има доста, най-вече инатът на българското кино.
Работите ли по някой нов проект в момента и бихте ли ни разказали малко за него?
Сега точно се върти вече по фестивалите последния ми филм “Котка и Мишка”, който е любовен трилър – жанр, който рядко виждаме тук. Анализирайки темата, че хората никога не се променят. Отделно от него работя по няколко проекта. Един от тях е късометражен филм, който се опитвам да финансирам вече 4-5 години. Започвам да осъзнавам, че ако бях го платил с лични средства преди 5 години, сега щеше да ми е излязло без пари в сравнение с времето, което отделих. Филмът е комедия и става дума за две циганета, които са влюбени, но момичето ще бъде продадено на цигански барон от квартала, а момчето решава да си открадне булката. Става въпрос за бунт срещу родителите и показва, че когато човек отстоява своето, няма кой да го спре, независимо от обстоятелствата. Дъщерята не иска да слуша майка си за това кое е добро за нея, а момчето е син на барона и всъщност краде булката на баща си.
Отделно работя и по първия, мисля че български mockumentary сериал. Става дума за едно западащо кино, което има 1 месец да стъпи на крака, преди да обяви официално фалит. На фона на всичко това мениджърът на киното измисля как да източи пари от ситуацията и назначава млад мениджър на 18 години, който да го движи в последния му месец. Но Мартин е твърдо решен да го вдигне на крака и се опитва по всевъзможни начини да успее. Малко е метафора на западащото кино в България през последните 20 години – но някои хора са твърдо решени, със зъби и нокти, да държат фронта и да успеят да не позволят то да потъне.
Един режисьор трябва да е гъвкав, така че не може да бъде само кино, само рекламен и т.н. Това са свързани една с друга дейности и затова работя и по реклами, както и по доста музикални клипове напоследък. Важно е да си в джаза.
Как бихте описал себе си с три филма?
„Касапница“ на Полански, „The kid stays in the picture“ , който е автобиографичен за Робърт Евънс, и „Форест Гъмп“.
