Антон Коломеец

Ако ти беше герой в тази история, би ли се опитал да повлияеш съдбите им?

Добър въпрос.  Не мисля, че те имат нужда  от спасение, че трябва да се влияе на съдбите им по някакъв начин.  Животът им е прекрасен във всяко едно отношение. Не смятам, че са неудачници.  Като човек им съчувствам, изпитвам желание да променя нещо, но като художник се опитвам да гледам по-глобално и да не разделям живота им на плюсове и минуси.

 

Защо избра героините да са именно четири жени? Какво щеше да се случи, ако хипотетично в действието участваха  4 мъже на тяхно място?

Това е история за актриси. Съществува такъв израз: „Актьори не съществуват, има само актриси“. Това е женска професия. Привлича ги преобразяването, преобличането, смяната на образите. Ако бяха четирима мъже актьори, би се получила една история за слабостта и апатията. Аз се интересувам от съвсем друго.

?Огледалото е символ със силно присъствие във филма ти. Сякаш нашата зрителска гледна точка минава през него, наблюдавайки лутането на 4те жени из безкрайните житейски лабиринти, без да ги съди или квалифицира. Защо никоя не е постигнала живота, който иска?

Още един добър върос. Лично аз смятам, че личността на актьора се откроява с това, че той няма определено фиксирано лице, определен характер. Актьорът винаги иска да бъде някой друг. Това е история за собственото превъплъщение. Ще се опитам да обясня. Дори когато човек е взел важните решения за  себе си, подредил е живота си, избрал е професия, създал е семейство, отговорил е на въпросите, които си е задавал, разбрал е себе си, въпреки всичко това, сякаш му остава една „отворена врата”. Тази „отворена врата” са мечтите за „другия” него, с разбирането, че всичко е могло да се подреди по друг начин. Най-интересното е, че това не е присъщо само за актьора, но и за всеки човек. За акторите обаче, тази „отворена врата” се пренася на сцената –  там те играят, преживяват, чувстват всичко онова, което не е достъпно във всекидневието им, това което не им е дал живота. Това е причината да смятам, че са прекрасни, за мен те са най-готините хора на земята. Именно това, не могат да постигнат в живота си всичко което искат до край, ги прави добри актриси, прекрасни творчески единици, защото те винаги са в обзети от болезнения процес  „ мечтаене”. 

??Кулминацията на филма е сцената с опитващите се да се отскубнат от въжето жени. Изключително силен момент, в който фотографът прави своята най- впечатляваща фотография, използвайки страданието на едната жена. Смяташ ли, че в опита си да заснеме най-добрия кадър, той стига до липса на хуманност. Или напротив – заснемайки този така истински миг, той запечатва една от малкото останали естествени емоции в тези жени, свикнали да играят роли непрекъснато –на сцената и в живота?

Това е сцена за границите на позволеното и за това, че настоящите чувства могат да са по-силни от актьорската игра. Тази сцена беше решена точно за това. За да създаде пред зрителя невидимия мост, по който чувствата и емоциите от реалния живот се пренасят в областта на изкуствата. Не съществува точна система, как да се създаде роля, как да се постигне нужният резултат. Когато работих в театъра, репетирах една роля, която се получаваше ужасно. Това беше срам и позор за мен. През почивката при мен дойде един опитен актьор и ми каза важна фраза, която запомних: „Не е важно каква ти е „кухнята“, не е важно какви способи използваш за нужния резултат. Всеки има свой метод. Главното е: Излез на сцената и удиви всички!“

 

Казуса с „тежкия“ характер на майката е добре познат и тук в България. Много от известните ни актьори ако ги питаш как са приели родителите им, че ще се качват на сцена, повече от половината са били твърдо против. Голяма част от старото поколение има някакъв проблем с изкуствата, когато чуят, че децата им искат това. Защо според теб?

Мисля, че няма да кажа нищо ново по темата. Често това е свързано с факта, че творческите професии не са доходоносни. Всички родители искат спокойствие и щастие за децата си, но не всички разбират, че парите и комфортът могат да не означават нищо за тях. Когато аз бях ученик, родителите ми ми казаха, че аз сам трябва да избера професията си, да избера това, което в последствия ще обикна. Те не ми споменаха нищо за пари. Дадоха ми възможност сам да направя избора си. Сега се радват и се гордеят с мен. Аз от своя страна съм им безкрайно благодарен, че ми позволиха да взема това решение като възрастен. Сега много от нещата които правя сякаш са за тях, сякаш за да им се отблагодаря  за всичко, което са направили за мен.  От друга страна майките с „тежък” характер могат силно да повлияят на децата си, да ги стимулират в постигане на целите им. Няма грешни пътища.

?Четыре женщины е кинематографично страхотно изпълнение. Звученето му по свой начин уплътнява и допълва действието. Интересно ми е обаче фоновия звук на моторите, летящи из Москва, който се чува на няколко пъти случайно ли е „хванат“ или е добавен целенасочено. Ако е второто, защо?

Звуците на механична Москва създават във филма  атмосфера на затворено пространство в домовете. Всички тези двигатели са някъде там, зад прозорците. По този начин тишината в дома започва сякаш да „звъни”. Например сцената, в която Таня и Максим седят в тъмното, всички фонове зад стъклото са направени така, сякаш апартаментът се намира високо, далеч от всички звуци. Целта е да се създаде впечатление, сякаш Таня  живее в кула, сякаш реалният живот не достига до този апартамент, тук всичко е неподвижно, спряло.

??Ти си завършил ВГИК. Ако ти се отдаде възможност да говориш 1 минута пред току що завършили кино режисьори, какво би им казал?

Да се заредят с търпение. В нашата професия успеха не идва бързо. Тове е учене за цял живот.



превод от руски език: Петя Георгиева

със сериозното съдействие на Боряна Райчева

споделете във