6532 БЛОГ  автори

Деян Барарев

Деян Барарев

Да, прав си. Вкарал съм много от себе си във филма. Като малък много обичах да предизвиквам учителите. Ако някой го надушех, че е някакъв измислен авторитет, веднага му се нахвърлях. Ама много си и патих.“ Деян Барарев за филма си „Ботев е идиот“

автор  Юлиян Спасов

Кой си ти?

Деян Барарев.



А кой не си?

Който още не съм станал.



Хаха, харесва ми отговора ти. Разкажи сега на широката многомилионна аудитория с какво се занимаваш.

Ами, занимавам се с кино, но не толкова колкото искам - имам да завършвам висше и да си намеря работа, откъдето да се изхранвам.



Това, което казваш добре пасва на българската обстановка. "Искам да правя изкуство, но трябва да се изхранвам." В чужбина, това би прозвучало като парадокс.

Имаш ли планове за голямото кино или късометражното ти е страст?


Kато парадокс е, но мисля, че тук нещата бавно вървят към по-добре. Все пак нашия културен сектор има един от най-големите ръстове в Европа. Така че бавно ще ги стигнем. През останалото време ще правим нещо друго и ще чакаме момента. Иначе за късометражното кино - напоследък се усещам как ми се правят все по-кратки филми. Кратки и ударни. За пълнометражен филм още не може да се говори.

"Kато парадокс е, но мисля, че тук нещата бавно вървят към по-добре. Все пак нашия културен сектор има един от най-големите ръстове в Европа. Така че бавно ще ги стигнем. През останалото време ще правим нещо друго и ще чакаме момента."



Банален въпрос, но няма как да не ти го задам. Какво е късометражното кино и защо е толкова различно от пълнометражното?

Ами късометражното кино е като късия разказ в литературата или като песен от модерната музика. Цялостната концепция е не толкова да ти разкаже нещо (макар че и това го има), а по-скоро да ти придаде едно усещане. Плюс това в късометражното кино мисля, сякаш има повече свобода. Експерименталното кино не съществува в пълнометражен формат, а от него могат да се откриват много интересни неща. Труден въпрос е, виж че не мога да ти отговоря конкретно. Според мен късометражното  е донякъде и отражение на нас самите днес, ние обичаме разнообразието, кратките послания, да имаме голям избор и т.н.



Ти обаче като че ли не търсиш толкова сюрреализма в киното, колкото свръхреализма. Факт е, че последните ти два филма са не само реални истории, а отразяват актуална обществена проблематика. Специално Ботев е идиот бих го определил като бунтарски и като че ли отражение на твоята лична нагласа към "системата". Прав ли съм?

Да, прав си. Вкарал съм много от себе си във филма. Като малък много обичах да предизвиквам учителите. Ако някой го надушех, че е някакъв измислен авторитет, веднага му се нахвърлях. Ама много си и патих.

"Да, прав си. Вкарал съм много от себе си във филма. Като малък много обичах да предизвиквам учителите. Ако някой го надушех, че е някакъв измислен авторитет, веднага му се нахвърлях. Ама много си и патих."



Разкажи някоя история. Разкажи я като режисьор на зрител. В късометражен формат.

Ами мога да ти разкажа как ме изгониха от едно частно училище. Аз си бях много буен. Имах забележки в бележника от сорта на "Деян се смее в час." "Деян пречи на класа да учи." и т.н. Проблема беше, че в това частно училище бяхме 9 души в клас с едно момиче. Мен ме бяха ударили хормоните от рано, някъде шести клас и много често се обяснявах в любов на въпросната девойка - дори излизах пред целия клас и директно си го казвах, рецитирах едни поеми, всякакви простотии правих. Може и някаква забележка да съм имал: "Деян се обяснява в любов по време на час." Девойката не ми отвръщаше на чувствата и аз бях много нещастен. В допълнение на това директорката на училището беше от онези фалшиви авторитети, които аз много мразя и още от малък й казах, че е тъпа в лицето. Тя разбираемо не ме харесваше. Забърквах се в какви ли не каши, в които аз винаги бях виновен. Ако нещо се случваше в училището (то не беше много голямо, ама пак) мен ме изпращаха в директорски кабинет. И един ден аз, нещастно влюбен, седя в стаята сам и влиза девойката на моите любовни желания и ме пита: "Деяне, защо си нещастен? Какво мога да направя, за да си щастлив?" и аз й казах да ми направи една свирка. Малко груб бях, признавам, ама нищо друго не можеше да ме утеши тогава. Тя се разстрои, разказа на родителите си, които също се разстроиха. Аз точно тогава бях в един вид изпитателен срок и две седмици нищо не бях правил, по-нисък от тревата бях (явно затова съм бил толкова нещастен, няма къде да си изразходвам енергията) и като се случи това с девойката, това беше края. Изгониха ме от частното училище. Аз си мислех, че много съм го загазил, но две учителки, които никога няма да забравя, тогава ме защитиха пред родителите ми и им разкриха, че не съм толкова черен, за колкото ме представяха и баща ми накрая му писна и им тегли една майна на училището.



Навлязохме в темата училище... Какво ще кажеш за образователната ни система?

Образователната система може да се промени. Не знам на колко хора им е познато това, но на времето един български учен Георги Лозанов създава Сугестопедия - един изцяло нов метод на обучение. През 1975/76 г. 16 училища в България започват да прилагат методиката от първи клас. Резултатът е бил главозамайващ - без никакви домашни за една година учениците са научили всичко от първи и втори клас, тоест били са готови направо за трети клас. А как се преподава методиката - без наизустяване, чрез игра, забавление, с радост, не с наказания, математиката се е учила с оперна музика, а децата са били поущрявани да творят. През 1978 г. дори самите Юнеско се появяват, за да проверят дали тази методика е истинска. И установяват, че Сугестопедията е по-висша форма на обучение по много предмети и за много възрасти. И въпреки добрите резултати, обучението се прекратява. През 1980 г. Георги Лозанов е спрян на границата напът за научна конференция и е поставен под домашен арест, който продължава до падането на режима в България. След това той заминава в Австрия, където е поканен да развие методиката. В момента това е една от най-добрите и известни методики за учене на чужд език в света. А е измислена от българин. Всички тези тъй наречени "помогни си сам" книги за успеха, се вдъхновяват от трудовете на Георги Лозанов. Защо не се възползваме от този подарък, не разбирам? Някога методиката е била част от нашата образователна система. Да кажем тогава комунистите са били виновни, а сега кой е виновен? Защо да не се приложи Сугестопедията, с една адекватна реформа в образователната система? Чувам, че имало недостиг на ИТ специалисти в България. Както добре знаете сектора на информационните технологии е един от най-динамично развиващите се и по света и у нас. Ако се въведе тази методика в образователната система и специално за информационните технологии, ще има и положителни резултати и за икономиката ни. Нали всички за това говорят.