Интервю с Димитрис Георгиев

Сега предстои прожекция на твоят филм Леки семейни неприятности на 14.01 в кино G8. Той е по едноименния разказ на Георги Мишев. Ти ли си го избра да го заснемеш или той теб както се казваше... не знам къде?

Да, изключително много се радвам, че работих върху автор като Георги Мишев. Всъщност не го избрах аз, моя преподавател в НАТФИЗ – проф.д-р Дочо Боджаков ме насочи към него, след като му споделих какъв тип история ми се разказва и че искам да се насоча в комедията за първи път, което всъщност беше и нах голямото предизвикатество за мен. Вече се убедих, че това наистина е най-сложния жанр в киното.

Прави впечатление, че филмът е фино изпипан на много нива, като се започне от сценографията, минем през облеклото и стигнем до музика, успяваща също да води историята. Съумял си целият филм да е в хармония с музиката. Каква е тайната?

За това мога единствено да благодаря на великия си екип, художника по костюмите Мирела Василева и художника на цялата продукция Андреа Попова. Разбира се и моята операторка Мария Цветкова, за която това е дебют в игралното кино. Тайната не знам каква е, то просто се случи след наистина много работа. Може би монтажа е тайната. Ралица Каменова направи чудеса и постигна този баланс между всички компоненти, които изграждат филма, за да ни пренесе в този приказен и объркан свят.

Как се работи едновременно с двама толкова поколенческо различни актьори като София Бобчева и Красимир Симеонов? И тяхната игра е музика...

Изключително интересно беше да работя и с тримата артиста. София Бобчева е една от най-талантливите млади актриси в България в момента и може да изиграе абсолютно всичко, Христо Терзиев е толкова органично и чисто същество, което дава всичко от себе си и влага мисъл и страст, докато го прави. Красимир Симеонов, който толкова екстремно влезе в проекта, два дни преди снимки също беше изключителено интересен за работа. Опитвам се да поставям предизвикатества както на артистите така и на себе си.

Този филм отчиташ ли го като сложен проект? Колко време отне и как се подготвяхте за него? От един мъдър продуцент знам, че подготовката е всичко, снимачния процес е десерта.

За мен всеки проект е по-сложен от предишния. Мисля, че никога не съм имал повече от месец подготовка за снимачен процес, но за сметка на това тя е абсолютно обсебваща и поглъщаща. Това беше може би най-дългия ми монтажен процес. Мисля, че около два месеца монтирахме, да не говорим за звук, музика и цветове...

Как се разказват сериозни теми без да се допуска до зрителите да достига емоционална тежест?

С добър сценарий, добри диалози, автентичен и познат, но някак си различен потяпящ те свят... Не знам дали аз съм се справил с това, но поне така си мисля, че би трябвало да се постигне. Но емоционалната тежест понякога е важна, защото събужда други неща и задава въпроси в теб самия, които после можеш да канализираш в нещо смислено и вдъхновяващо...



Предишният ти филм Последните 2 дни изследва мрачни дълбини на човешката природа, водещи до провала на едно семейство. Новия ти филм ни отвежда до деликатна за една дама ситуация, на чийто фон творческата дупка, в която е приятелят й, някак по-трудно извиняваме. Стига до още по-дълбок въпрос - "защо сме заедно?", като филмът макар срамежливо да не отговаря, изключва един от отговорите - парите.

Любовта е странно нещо, аз също още не съм я разбрал докрай и за това я изследвам като тема. Различните видове любов, които разтърсват и в някой етап от живота те променят завинаги. Всеки минава през този катарзис, интересното е какво следва след него. В случая на ,,Леки семейни неприятности“, Георги Мишев се занимава с малките хора, малките проблеми, които всъщност говорят толкова много за биографията и въобще характеристиката на персонажите, колкото и на цялото ни общество и неговите реакции спрямо различни социални проблеми.

Леки семейни неприятности на пръв поглед минава за "лек" филм, но носи доста дълбоки пластове психология, извеждайки особени състояния, избори, в които няма абсолютно правилни и грешни отговори. Таня (главната героиня) правейки този избор, осъществява ли реален удар по егото на приятелят й Христо или прагматичния прочит на ситуацията е израз всъщност на силна любов?

И двамата накрая получават жесток шамар от решенията, които са взели и недоразумението, които са позволяват да се случи помежду им.

Мислиш ли, че късометражното кино е добър проводник на значение, на идеи? Подценява ли се от публиката и от гилдията? До каква степен е важно тази форма да се съхрани и развива извън полето на началните стъпки в киното, на академичното упражнение?

Късометражното кино за мен е много любопитна форма, но скоро бих искал да се разделя с него. То е много важен етап от пътя на всеки един режисьор и със сигурност, според мен - задължителен като стъпка. Смятам, че всеки достатъчно интелигентен човек, който иска да се занимава с това може сам да осъзнае за себе си кога е готов за даден и проект и кога да удължи неговия формат. Но пък и работата ни е скъпа... понякога не зависи единствено от нас. Не смятам, че късометражното кино се подценява, просто си е намерило определен таргет, от който не излиза. Много би ми се искало да излезе.

Благодарим ти за това интервю и за финал кажи с две думи върху какво работиш сега?

В момента работя върху дипломния си филм, който снимам през март месец. Вдъхновен е от истински събития, които се случиха наскоро и предизвикаха доста голям шум в обществото ни. Работя и върху много други къси проекти, социални, музикални видеа и т.н. Но фокуса, разбира се е филма. Дано отвори врати, на които нямам смелост дори да почукам. 

споделете във