Янчо Михайлов
Янчо Михайлов
Операторът, художникът и всички останали професионалисти на терен гледат на киното от своята позиция и спрямо конкретната работа, която вършат за постигане на крайния резултат. Режисьорът трябва да познава работата на всеки, но само дотолкова, че да може да си даде ясна сметка за смисъла на тяхната работа и да обясни адекватно точно какво иска от тях.
автор Юлиян СпасовКой си ти?
Аз съм Янчо Михайлов.
Кой не си?
Не съм всички останали :)
С какво точно се занимаваш?
Тук има два отговора. Опитвам се да се развивам като кинотворец. Експериментирам с кратки и не много скъпи филми за да намеря собствения си стил. Иначе работя по кинопродукции като волнонаемник на технически позиции, което ми дава възможност да "крада" занаят.
Според мен това е и най-добрият начин да го изучиш, защото ако режисьорската позиция е крайна цел, то трябва да минеш през всички останали процеси по създаването на една продукция. Как мислиш?
Мисля, че е много полезно да познаваш киното като технология. За да постигнеш тази цел трябва да подушиш снимачна площадка без съмнение. Въпреки това повечето режисьори, с които се засичам на снимки на реклами, клипове или филми не са минавали по целия път. Най-често имат опит като асистент режисьори и после започват да режисират и сами. В крайна сметка е въпрос на гледна точка.
Добре казано! Спомена ми, че събития в Лондон са те вдъхновили за скорошния ти проект Peace. Разкажи ми повече.
Когато се роди идеята за филма имаше много масови протести в Лондон. Демонстрантите влизаха в сблъсъци с полицията. В същия момент се развиваше т. нар. Арабска Пролет. Имаше и много масови протести на движението "Occupy". В България все още цареше пълна летаргия. Филмът беше един вид реакция на начина, по който се развиват нещата. Искахме да насочим вниманието конкретно върху полицейското насилие.
Присъствието на марихуана не можем да го подминем. От една страна е интересно и само по себе си може да се тълкува като послание, но от друга е в разрез с обществените нагласи.
Всичко това звучи много добре. Но ето и един парадокс. Използва думата "летаргия". Ако коза беше легален, щяхме ли да излезем от тази летаргия? Защото събитията последните дни превръщат улиците от инфраструктура за придвижване в бойно поле, по чийто бордюр се стича народната агресия. Нужна ли е тя?
А само да вмъкна една от основните причини за инкриминирането на тревата през 70те е била масовата апатия, в частност създадена от Студената война.
Щом казваш да бръкнем по-надълбоко. Летаргията нито през 70-те, нито сега има общо с тревата. Летаргията е следствие на тежкото усещане за безнадеждност, липса на перспектива, обезверяване. Това, което е в състояние да ни изкара от това състояние е общото съзнаване, че има нещо дълбоко сбъркано в света, в който живеем, че демокрацията е само етикет на нов тип система за контрол, че в отношенията между отделните социални слоеве има заложена изначална несправедливост. Аз лично вярвам, че марихуаната помага за това осъзнаване. Познавам не малко хора, които пушат и тези дни протестираме заедно. Що се отнася до бойното поле и агресията - те са страничен ефект. Естествено е всеки път, когато народа се надигне, властта да изкара лумпените, които да чупят, да замерят полицаите с камъни и бутилки и изобщо да опорочават протеста. С една дума - Peace.
От личната ми позиция, съм напълно съгласен с теб, но сега с този ти отговор вече би накарал да се замислят противниците на тревата и тези, които я обобщават с наркотиицте. Смяташ ли, че тези протести ще доведат до така желания успех? Защото имам предчувствие, че или ще успеем или ще ни хлъзнат и ще си останем в този порочен кръг, само че формата му ще я променят леко и пак ще заспим за 2-3-4 години. Визирам примерно протестите на 14ти Януари 2009, след който положението не стана по-добро.
Ако сега не се използва тази вълна и едно огромно количество хора не отидат в затвора, ако няма истинско възмездие за всички злоупотреби, които в същността си са национално предателство, тогава нищо няма да се промени. Дано да съумеем да доведем нещата до край. И стига толкова политика.
!
Нови проекти?
Много. Не знам дали има сили за всички. Сега съм се хванал с един документален проект за насилието, но домашното, което е барометър за отношенията в обществото ни въобще. Искам да довърша един отдавна започнат игрален проект, но не намирам подходящ сценарист. Имам 2-3 идеи за тези "ултра късометражни" филмчета със силно социално послание. И още някакви интересни неща по които работя със Деян Барарев и Георги Грошков. Очаквайте!
Каза много и важни неща в дните, когато най-накрая хората се събудиха и правим една крачка напред към по-светлото надявам се бъдеще! Ще кажеш ли нещо за финал на феновете ни?
Ще има кажа да следят всеки нов филм в Кинематограф.BG. Късото кино има привилегията да е независимо. Селекцията ви е на много високо ниво и за всеки мислещ и търсещ човек ващия сайт е задължителен.
Много ти благодаря за страхотните думи!
