Телефонът звъни, изчаква. Чува се женски глас, мек, леко треперещ. Има лазаня. Остават по-малко от няколко минути до края, само че не на филма, а на неговия живот. Марк е сам, в чужда кола, с чужд телефон, а надеждата за по-добро бъдеще вече я няма. „Обичам те толкова много, сине“ са последните думи, които Марк чува преди да сложи край на живота си, думи, които остават да трептят в пространството. Историята на четиринадесетгодишния Марк-Антоан Берние, разказана от неговия приятел и режисьор на филма Винсент Рене-Лорти, е базирана на истински случай.



Филмът сам по себе си е тежък, касаещ теми, които не всеки би разбрал. Как иначе бихме обяснили причината за действията на Марк? Едва ли е лесно да попаднеш в център за временно лишаване от свобода за непълнолетни, или пък да знаеш, че това е всичко, което можеш да бъдеш. Марк е сам срещу всички и най-вече срещу себе си, въпреки подкрепата, която получава от по-малката си сестра – Джъстин. Сякаш и семейството му го подкрепя, както и надзорниците в центъра, но нещо не достига. Предизвикателната нагласа на Марк и желанието му да избяга стават негова движеща сила и мотивация. Но едва ли има някой, който не се е чувствал велик и непобедим, когато е бил на четиринадесет. Желанието за бунт, изразено в слушане на силна рап музика, цигари и провокацията на разпри, самотата, силата, всичко това, само за да намерим смисъл и да се самоутвърдим.



Филмът успява да съчетае силата на малките, интимни моменти с дълбочината на човешките емоции. Усилието и преодоляването на вътрешни ограничения, физическата и душевната самота, илюзията за избор и възможността за промяна, както и за паралелите между „вътрешен“ и „външен“ свят са представени с финес и чувствителност. Филмът създава усещането за близост и интимност, като зрителят има възможност да се потопи в емоционалното състояние на персонажа. Визуалната естетика е съвършено свързана с темите за самопознание и преодоляване, като всеки кадър носи емоционална тежест. Музиката се разстила върху кадрите толкова умело, че за момент надеждата отново намира мястото си в сюжета. Впечатляващ е избора на фокус върху красивите малки детайли, оформящи цялата сцена, като лицето на Джъстин сгушено в Марк, светлината проникваща през прозореца в колата, докато Марк бяга от центъра. Дори избора на аранжиране на цветове в сцените ни предразполага да обърнем внимание на настроението на героя. Студените подтонове и тежките светлосенки преобладават почти през целия филм, с изключение на времето, когато Марк е със своето семейство.  



Филмът на Винсент Рене-Лорти, има четири награди и осем номинации, една от които е и номинацията за наградите Оскар за „Най-добър късометражен филм“ за 2024г. Въпреки краткото си време на екран, филмът успява да разкаже една история вдъхновена от вътрешната сила и възможността за самоосъзнаване. Режисурата на Винсент Рене-Лорти и великолепното изпълнение на главния актьор създават филм, който е не само изкуство, но и вдъхновение.

казва Марк, оставяйки пръстите си да се плъзгат през пламъците на запалката. Кой не си е мислил, че е непобедим като тийнейджър?