В един жесток и коварен свят, пълен с измами и тъга, родителите са готови на всичко, за да предпазят децата си от мрачната действителност.  В този си стремеж обаче те успяват да превърнат „безопасния“ и спокоен живот именно в едно тъмно и празно ежедневие. Тези мотиви са ясно изразени във филма „Искра“ на режисьора Снежина Латева.

Разказана ни е историята на една млада жена – Искра, живееща в скромен стар апартамент с дядо си Лукан. Той събира стари вестници, които изгаря в печката нощем. Всяка сутрин момичето се събужда в стая, покрита в сажди и започва да я чисти из основи.

Името на героинята не е избрано случайно. Дядото споменава, че съпругата му, бабата на Искра, е носила същото име. Той определя покойната си съпруга като жена „способна да запали пожар“. Това описание ни намеква за двузначието на думата „искра“, от една страна означаваща в пряк смисъл частица огън, но и промяна, решителност и копнеж. Героинята притежава всичко това. Искрите са причината за нейното ежедневно чистене, а искрата вътре в нея е причината тя да търси път към свободата си.

В началото на филма виждаме ежедневието на Искра. Тя се събужда, пристъпва в стая, обляна в сажди и пепел. До края на деня нейната задача е да почисти. Момичето е облечено в бяла тениска, завесите в стаята също са бели. Но след огъня пердетата са черни, след почистването бялата блуза на Искра се цапа и също почернява. Този похват ни показва умишленото „замърсяване“ на една чиста душа. Дядо Лукан се опитва да предпази невинната и чиста Искра, като я държи далеч от външния свят, но не осъзнава, че по този начин не ѝ позволява да опознае не само себе си, но и живота.

Липсва ни конкретно обяснение на това защо Лукан е толкова обсебен от предпазването на Искра. Можем да предположим, че той самият е бил дълбоко наранен и не иска друг да преживее неговата болка. Друга хипотеза, която можем да направим, е че Лукан и покойната му съпруга не са имали собствени деца и са осиновили Искра. След смъртта на бабата, останал съвсем сам, Лукан иска да задържи единствения си близък човек до себе си. Стигаме до този извод, тъй като сред всички семейни снимки в апартамента, виждаме само Лукан и жена му. В допълнение са думите на дядото, когато подава на Искра преведен акт за раждане и кръщелно: „но след като се появи момиче, с баба ти те кръстихме с нейното име“. Това ни подсказва, че именно те, а не родителите на Искра, са взели решението за името ѝ.

Главната героиня на филма е мълчалива. Сякаш е научена да пази тишина и да не говори. Единственият ѝ приятел е петел, живеещ на терасата ѝ. Тя го храни с царевица, а около него винаги има орехи, вероятно изпаднали от дърво до терасата. Но тъй като Искра се бои да погледне навън, спред нея петелът снася орехите. Дори когато излиза на терасата, Искра сяда на земята, така, че да не вижда околния свят. Едва когато тя съблича изцапаната си блуза и решава да подстриже косата си (символ на смелост и решителност), нещо в нея я подтиква да погледне навън. Купата, поставена на главата ѝ, за да оформи прическата, пада върху млад мъж, миещ колата си. Можем да предположим, че той не среща Искра за пръв път, тъй като се обръща към нея на английски език. Когато той се качва до апартамента ѝ, зрителите разбират, че героинята се затруднява да говори на български, но разбира дядо си, който не говори, но от своя страна разбира английски. Лукан изгонва момчето, което иска от него ръката на внучка му.

Следващата сцена ни разкрива първия диалог между Искра и Лукан, в който момичето най-накрая се осмелява да отвърне на дядо си. Моментът е ключов, тъй като Лукан предлага на внучка си да бъде приятелка на младия мъж, но очевидно тя иска нещо повече от приятелство. Думите ѝ „той иска да ми бъде съпруг“ са произнесени спонтанно, без да бъдат премисляни, подбутнати от вътрешната страст, копнеж и спираща страха искра, прехвръкнала между двамата.

След като вижда, че няма да получи свобода и мечтания от нея живот, Искра решава да се опита да избяга. В сцената тя е облечена в бяла булчинска рокля, шита от баба ѝ. В долната ѝ част Искра е зашила  куп други цветни дрехи. След скарване с дядо си, тя грабва петелът и скача от терасата, оплитайки се в цветните дрехи. Така героинята за пръв път от началото на филма прекрачва прага на апартамента си. Бялата рокля, с която е облечена, символизира свободата, невинността и решителността, а купищата шарени рокли, вшити в нея, са символ на красотата, ярките цветове, които придобива живота ни, когато се осмелим да направим крачка напред. Тези цветове са в контраст с катранената стая, с която Искра се сблъсква всеки ден.

Други символи, които можем да открием, са в образите, с които взаимодейства Искра. На първо място имаме стъклената фигура в шкафа. Момичето често я гледа, а понякога сякаш и тя гледа Искра. Разбираме, че тази леко зловеща фигура е важна за героинята, тъй като счупването ѝ е единственото нещо, което Лукан може да направи, за да я накаже. За съжаление истинското значение на фигурата за Искра не е разкрито и зрителят така и не разбира откъде е тя и защо е толкова ценна за героинята.

На второ място, но не и по значимост, е пилето. То е вързано за терасата, за да не избяга; подобно на момичето, което не излиза и не може да „разпери крилете си“, заради висшестоящ, който ѝ пречи. Когато Искра решава да избяга от живота, който води, тя взима и петела със себе си, за да осигури и на него справедливост. Тя осъзнава, че и двамата са в плен на страха, несигурността и забраната. Във финалните надписи на филма виждаме именно петела на различни места в България. С тази метафора разбираме, че понякога животните са по-свободни от хората. Сякаш петелът, получил свободата си благодарение на Искра, се опитва да живее вместо нея.

Кинематографичните похвати, използвани във филма, са оправдани. Музиката придава леко напрежение, тежест и чувство за дискомфорт. Всички тези неща са усещани от Искра в мрачното ѝ потънало в сажди ежедневие. Близките кадри върху Лукан и Искра ни разкриват детайли, допълващи характерите им; пламъците в очите на дядото, когато гори вестниците, босите крака на момичето, стъпващо в саждите и пепелта…  Начинът, по който героите са облечени и по който комуникират, показва дълбоката символика, която се носи през целия филм; контрастът между чистата бяла блуза и мръсната стая, Искра, която се опитва да говори на български и Лукан, който не проронва и дума на английски език.

Лукан пази старите вестници, за да може Искра да научи цялата си история. Както тя, така и зрителите не успяват да достигнат до истинската ѝ същност. Въпреки липсващите детайли за предисторията на героите, филмът на Снежина Латев успява да предаде една различна история. С елементи на драма, комедия и психологичен трилър, филмът носи послание, известно на света от десетилетия: ако обичаш някого, пусни го на свобода.