Краткото филмче на Ian Derry е заснето изключително красиво. То е като урок по майсторска фотография, като урок по композиция и екранна естетика. Всеки кадър е с въздействаща красота и надхвърля обикновените измерения на ежедневното. Камерата не натрапва присъствието си, направо е невидима - сякаш лично сме там, сами с гмуркачката, вдишваме режещо чистия въздух, усещаме вледеняващия студ, чуваме скърцането на снега. Навъсената сива светлина допълва сетивната картина на северната зима.



Малката тъмна човешка фигурка изпъква на този величествен фон с неотклонното си упорство да навлезе в суровия пейзаж. Няма как да не изпитаме страхопочитание пред красотата на природата - внушителна, недосегаема и вечна - и възхищение пред човешката сила, воля и смелост.



Историята на финландката е вдъхновяващ пример за постоянство, упоритост и търпение. За неограничените възможности на човешкия дух да побеждава себе си, страховете си, ограниченията на тялото. За желанието и способността да се слееш с природата, да бъдеш част от нея, да усетиш спокойствието, величието и безвремевостта ѝ. Да разбереш, че си малка част от един магически и удивителен свят, чието опознаване те обогатява и ти носи пълнота и завършеност.



Времето живот, което едно вдишване ти дава може да бъде миг, който отлита пропилян, изгубен, безполезен. А може да бъде безвремие, докосващо те до красотата, величието и вечността. Истинността на това послание е универсална.



Така че, поемете дъх и се гмурнете смело в онова, което искате и обичате! Едно вдишване... Всяко едно вдишване може да бъде изпълнено с красота и смисъл.