Поставяйки поредния филм в хранилището, монтажистът Майкъл /Владислав Виолинов/ се натъква на необичайна филмова лента, показваща целия му живот. Таен люк води към монтажна, където на Майкъл се дава възможност не само да гледа филма на живота си, но и сам да го редактира. В желанието си да отреже и скрие нерадостите, Майкъл скъсява житейския си път.
Поднесен по забавен, интересен и дори някак романтичен начин, филмът е базиран на едно вечно човешко желание - бягането от нещастието. История за любов, страдание и алчност, потвърждаваща, че щастливите моменти могат да се окачествят като такива единствено бидейки поставени до горчивите. Кой не би поискал да скрие раздялата с любимия, скандалите с шефа и въобще всичко онова, което му е причинило болка, и да живее в един свят на множество jump cuts, в които радостните моменти изскачат един след друг – точно като на филм.
Jump Cut е вторият късометражен филм на режисьора Румен Русев след „Ноти“ /2015/ и е съвместен проект с Васил Коцев. Част е от селекцията на фестивала „Златна роза“ през 2017. Според Русев в киното трябва да има обрати, които да изненадват зрителя и да държат вниманието му. Точно това се случва, докато гледаме Jump Cut – движещата сила на историята е в предоставената магическа възможност, която изненадва не само Майкъл, но и зрителите. Получава се едно плавно преливане на настояще, минало и бъдеще. Изрязвайки, и по този начин прескачайки големи периоди от време, героят сглобява перфектния филм, респективно перфектния живот, в който нещастието просто изчезва. Финалът на филма е великолепно решен – Майкъл бива наказан за своята алчност, остарявайки преждевременно. Този финал добавя една реалистичност на творбата, макар сама по себе си тя да е базирана на едно нереално събитие. С това режисьорско решение се дава различен тласък и смисъл на филма. На Майкъл, както и на зрителя му е напомнено, че вечно щастие не съществува и за да се наслади на старините си, човек първо трябва да приеме и премине през живота такъв какъвто е, а именно - пълен с несгоди.
споделете във
авторски текст на
Деница Славкова
автор Деница Славкова