Докато гледах този филм, в който няма особено много действие и обрати, се замислих за устойчивостта. Наблюдавах зеления парк в сърцето на Киев, броях хората, чудех се всеки един от тях какво ли прави сега. Дали са избягали, дали са останали…? Дали “Качалка” още съществува? Как ли изглежда красивата лятна картина в момента, къде ли са пойните птички, които огласят парка? Дали пространството с най-тежките фитнес уреди в света е устояло и на войната?



“Качалка” е късометражен документален филм на режисьора Гар О’Рурк. Самата дума означава люлка или фитнес. Във филма се разказва за място в Киев наречено “Качалка”, което е считано за фитнеса с най-трудни уреди в света.

Виждаме хора от всякакви възрасти, които използват уредите и тренират усърдно - обединени са, помагат си, обясняват си кое как се ползва.



Разказвачът на филма е този, който поддържа фитнеса, казва, че стои там по цял ден, всеки ден. Споделя, че е разпитвал много стари хора за появата на уредите и пространството и дори те не знаят кога се е построило. По времето на Съветския съюз много от работниците носели материали, части от машини, и така фитнесът се усъвършенствал още повече. Осъзнавам, че това място символизира не само устойчивост, а и е своеобразна връзка между миналото и настоящето, между традициите, дисциплината и новото, бъдещето. И всички хора, които ползват уредите там са обединени от една основа мисъл - искат нещо по-добро - за себе си, за тялото си, за бъдещето.



“Качалка” не на последно място е символ на огромна сила - силата да вдигнеш уреда, силата да помогнеш на приятел да се справи по-добре, силата да преодолееш всякакви трудности, които се изпречат на пътя ти. От тези ценности се вижда и от къде се е зародила силата на украинския народ - обединеността и любовта към ближния и родината ври и кипи във всеки един човек трениращ върху тези уреди.



Надявам се “Качалка” да продължава да символизира силата на по-доброто бъдеще, сигурна съм, че ще е така. Препоръчвам този филм, защото никога не трябва да забравяме красотите и съкровищата на Украйна, преди тази война. 



Този текст е написан от Мария Вълдобрева и е взет от блога за кино критика kinospirka.com