Голямото кино и в десет минути да го побереш, пак си остава голямо. Майсторът си е майстор и в кадър, и в тричасово кино-платно. Краткият филм на Паоло Сорентино, вдъхновен от Кампари, е поредният добър повод да си повторим тези клишета.



Италианският режисьор определено е ценител на женската красота - героините му са неустоими изкусителки, за които мъжът би направил всичко. Стилните, уверени в себе си мъжки персонажи са силно въздействащи, начело с открояващия се Клайв Оуен, който играе с поглед точно толкова красноречиво, колкото и с думи. Атмосферата на филма не би била същата без изключителното червено - на коктейлите, роклите, банските костюми, буквално превръщащо се в отделен участник в историята и, разбира се, насочващо ни към рекламираната напитка. И - последно - не мога да не спомена любимите на режисьора водни огледала - басейните, тук основен фон и ключова сцена от сюжета.



Естетиката на филма е впечатляваща - празният бар от началните кадри се преобразява в клуб от 70-те, запазвайки елегантното си излъчване. Като започнем от плочките по пода и стигнем до професионалните аксесоари, с които барманът борави умело като магьосник, всичко в това място ни дава поглед към света на лукса, красотата и успеха. Жените са бляскави, мъжете - неустоими, а коктейлите предсказват бъдещето.



Барът е сърцето на града, моторът на кръвоносната му система, жените и мъжете в него сме самите ние, с мечтите, стремежите, желанията, пороците си, а барманът разказва именно нашата история. Какъв си избирате да бъдете - самодоволния тип, за когото никога нищо „не е достатъчно" (поне до деня, в който се озовава с лице надолу в собствения си басейн)? Изкусителката, започваща винаги с въпроса „какво ще ми дадеш"? Барманът, предсказващ (или по-скоро предизвикващ, причиняващ) бъдещето? Красавицата, предлагаща любовта си (изкушавайки ви с идеята за уникалност - „вече никога няма да изглеждаш като някой друг")? Или младокът, който с копнеж и възхита следи историята, за да я разказва?



Предизвикателен, изкусителен, секси, филмът ни пренася в един омагьосващо-двусмислен свят, където всяка дума, всяко действие, всеки жест, прикрива, завоалира, намеква нещо друго - нещо тъмно, страстно и изкусително. Това е светът на мечтите ни, в който можем да бъдем и изкусителни, и властни, и отдадени, и страстни, и неустоими, и каквито още пожелаем. А рекламите просто визуализират този свят, изговарят желанията ни и ги карат да изглеждат възможни и осъществими. И знаете ли какво сега - гърлото ми е пресъхнало да вкуся тоя червен коктейл. Душата ми е пресъхнала да бъда уникална, единствена, незабравима…