Знаете ли, че kitchen sink drama е вълна, която тръгва от Британското кино, телевизия и театър, през 50те. Характерното за нея е, че обикновено героя е млад ядосан мъж, които изпада в типични за средната класа тривиални ситуации, а в свободното време обича да ходи по затънтени пъбове, където да анализира социалните интеракции и политиката. Тези ситуации са по естество драматични, но бидейки често нелепи, отстрани наблюдавани са всъщност смешни. С времето това се е обособило не като жанр, а като естетика, а жанрът най-често е драмедия.

 

Clifford явно си е поставил за цел да направи класически kitchen sink, защото освен че филмът му е такъв, той се казва така. И го е постигнал успешно. Той е убедителен в скъсването си с нея, тя също е убедителна за преспиването, той продължава да е убедителен, когато всъщност разкрива идеята си да й предложи, но тя е забележително неубедителна, когато отрича преспиването. Цялата тази ситуация е нелепа, но същевременно напълно реалистична. Затова и филмът някакси е трудно да се възприеме като 100%ва комедия, защото съзнавате, че това хипотетично би могло да ви се случи и на вас, освен ако нямате неписани правила за кръшкане. Като например никога на ваш терен през деня при това...