Kiwi ми беше забавна анимация, но много бързо насложих сюжетния модел в реалния ни живот и тогава вече спря да ми е смешна. Тя крие свое послание, което е насочено към всички хора. Може би сте го разбрали, а може и да не сте, затова ще ви го обясня. Кивито е птица инвалид, такива са всички птици, които имат крила, но на практика не могат вече да летят, заради еволюционните процеси. Тази птица обаче е осъзнала, че не може да лети и е поискала да го направи. След като обаче физически не може, тя прави нещо невъзможно. По отвесна скала заковава много дървета. След това, макар да знае, че това е самоубийство, тя се хвърля и... полита. Макар и това понятие да е условно, защото по-скоро тя пада, докато лети надолу, дърветата създават усещането, че тя лети над тях. Тази птица се самоуби, за да усети тръпката от летене... 



Сега като го пиша, вече не намирам нищо забавно в тази анимация, напротив, сещам се за сълзите в очите му, които дали бяха от въздушната струя в лицето му или от емоцията, която изживява не зная. Това би трябвало всеки един от вас да го тълкува като „няма невъзможни неща“. По принцип има, но факт е, че волята е много мощна сила, преборила много невъзможности. Това ми напомня и за онези инвалиди, което не са прибрали в къщите си да се вайкат колко им е гаден живота, а са започнали да се развиват в определена сфера и години по-късно света научава за тях. Такъв е пример е френският атлет с ампутирани всички крайници, които преплува Ла Манша и доказа, че няма невъзможни неща. Open minded анимация, която надявам се напомня, че е достатъчно силното желание, за да постигнете своите цели! Както Kiwi!