Кокомпоти е приятно странна комбинация от неща, които на пръв поглед може да ви се сторят като компот с грозде, или като миш-маш, или нещо в тази група, но на втори поглед провокира танц от нееднозначни мисли в съзнанието ми. Това е от онези филми, които може и да не ви допаднат веднага, но като мине малко време – оценявате и разбирате, че си е заслужавало усилието.

За един високообразован човек с градско самочувствие, такова начало е меко казано в контраст с по-нататъшната естетика на филма, която намирам за много блажена. Или по-точно, думата, която интуитивно ми идва е „friendly”. Изборът на Кристиан Негалов за главната роля пасва забележително добре на търсения ефект – добро, възпитано момче с мечти, което се оказва в челен сблъсък с тоталната си противоположност. Батката. Томи Михайлов може да не е популярен, може и въобще да не е актьор, но е блестящ батка в „Кокомпоти“.



Техническото изпълнение на филма като за екип без голям продуцент зад гърба си е направо изненадващо. Нищо не му липсва. Усеща се, че има нещо, което свързва тези хора отвъд камерата и може би за това тази история, макар и шантава, е плътна, изпълнена с детайли и усещания, които убедително ни увличат в тръпката да последваме героите в тяхната нелепа съдба.

Това, което „Кокомпоти“ в крайна сметка е, е една комедия, с качествено напрежение, с деликатна щипка въображение, достатъчна да го постави точно в средата на границата между реализма и фентъзито. Кратко проучване в Google ме осветли по въпроса, че индийското орехче действително може да има психотропни ефекти, но е непопулярно като наркотик поради високата си токсичност. Точно тук ще отбележа още нещо:

Без да коментирам, ще оставя един въпрос отворен за размисъл – индийското орехче и ефектите му като метафора за нещо друго. Киното има противоречива, но и дълбока култура по отношение на наркотиците и не винаги те се разглеждат само от негативната им страна, но и като възможност за рязка промяна в гледната точка – възможност за отрезвяване.

Струва ми се обаче, че и това не е достатъчно, за да кажа, че вниквам напълно в Кокомпоти. Намирам и още един по-различен прочит за интригуващ: характеристики и особености на света на един предприемач.

Каква ирония само, че светоусещането на този младеж Коко /изигран от Кристиан Негалов/, макар и надрусано, учудващо прилича на ежедневието на един млад предприемач и без да е надрусан. Един от ефектите е свръхчувствителност, която може да води едновременно до свръхинтуитивност и параноя. Две много различни усещания, които в крайна сметка могат да са полезни, но и могат да подлудят човек.



В един такъв контекст, „Батката“ отново стои много интересно – като добре познатия ни от нашата действителност антигерой, прост и агресивен, неспособен да бъде полезен, но дразнещо вреден за нормалния човек.

Дали такава интерпретация е спекулативна или не, оставям на вас да преценявате, но със сигурност „Кокомпоти“ не е повърхностен, доста различен е дори. С особеното си жанрово съчетание, със свежа, но и издържана кинематография, с невъздържания си, но автентичен език, Кокомпоти определено се отличава за времето си и е още един успешен бум в „избухването“, което българското късо кино претърпява последните години.