„Аз, Човекът“ и няколко въпроса към Красимира Дуковска
„Аз, Човекът“ и няколко въпроса към Красимира Дуковска
Актриса, театрален и филмов режисьор, драматург и сценарист. Автор е както на игрални, така и на документални късометражни ленти. През 2021 на фестивала „IN THE PALACE“, документалният й филм „Светът на Сиси“ влиза в официалната селекция.
автор Иван ВраминАко през 2016 г. роботът София беше технологичната сензация на годината, то за 2023 г. се очертава това да е новият чат-бот ChatGPT. Изкуствен интелект и роботика са две от основните ключови думи, определящи нашето съвремие. В тази високотехнологична атмосфера късометражният фантастичен филм „Аз, човекът“ на режисьора и сценарист Красимира Дуковска изглежда още по-актуален, отколкото през 2020 година, когато е създаден. Сега вече ще можете да се насладите и на неговата онлайн премиера в Кинематограф.
Заглавието на филма изглежда като референция към популярния сборник с разкази на Айзък Азимов „Аз, роботът“, но всъщност, както споделя Красимира Дуковска в разговорът ни с нея, сценарият е вдъхновен от разказ на Владлен Бахнов. „Аз, човекът“ ни въвежда в свят, където хората трябва да преосмислят своето положение, да се самоидентифицират и да открият кое именно е човешкото в ситуация, в която машината започва да прилича все повече на човек, а от своя страна човекът все повече да се роботизира в своята дейност. Сюжетът се върти около Петър (Китодар Тодоров), който е мъж на средна възраст, живее сам и работи в маркетинговия отдел на една компания. Той посещава изложение за технологични иновации, където среща привлекателно момиче, кани го на среща, но тя му отказва с аргумента, че е робот. Тази нелепа ситуация задейства в Петър лавина от съмнения относно разликата между хора и роботи, и въобще как може да е сигурен, че и той самият не е просто органична черупка с изкуствен интелект. Казусът се разрешава с неочакваната и несъзнателна намеса на неговия шеф, който без да иска му дава неоспоримо (поне в представите на Петър) доказателство за качество, което притежават само човешките същества.
Филмът на Красимира Дуковска е забавен, не толкова задълбочен, колкото провокативен прочит на съвременния дебат за етиката в сферата на изкуствения интелект, за мястото, което би останало на човек при евентуалното масово навлизане на роботи във всички сфери на нашия живот, за сложната психологична ситуация, в която изпадаме при подобни условия. Китодар Тодоров за пореден път се превъплъщава прекрасно в своя шантав персонаж и успява да ни разсмее. „Аз, човекът“ може да се определи като комедиен sci-fi късометражен филм, така че всеки, който има интерес в един от двата жанра ще намери нещо за себе си в него.
Как се роди идеята за филма „Аз, човекът“? Има ли връзка със сборника „Аз, роботът“ на Айзък Азимов?
Харесвам разказите на Айзък Азимов, но сценарият е по „Разказ с щастлив край” на Владлен Бахнов. Трябваше ми разказ, чиято тема ме вълнува. По него да напиша сценарий и да го заснема, за завършване на майсторския клас на проф. Дюлгеров. Такова беше изискването. Първоначално изборът ми падна върху разказ на Емил Андреев, автор, който много харесвам. Разисквахме сценария в майсторския клас с колегите и определено се оказа, че не е точно моето нещо. Общото беше фантастичният елемент. В крайна сметка избрах да работя по „Разказ с щастлив край”, защото за мен хуманоидите не са просто част от научната фантастика, а близка тема до реалността. Те приличат все повече на нас и роботът София, която съм снимала във филма е доказателство за това.
Във филма се засяга една тема, която в последно време предизвика медийна експлозия в световен мащаб – изкуственият интелект. Ползите от имплементирането му във всяка сфера са очевидни, но какви заплахи крие според теб?
Според мен, човек може да навреди на човек много повече и войните са тъжното доказателство за това.
Навярно си чувала за нашумелите AI модели за генериране на изображения, видео и текст. Използваш ли някой от тях, пробвала ли си да ги интегрираш в творческия си процес и доколко мислиш, че в тях се крие някаква форма на творчество?
Не съм използвала все още помощ от изкуствен интелект в творчество си, но сега нашумяват романи, написани от чатбот. До няколко дни ще излезе книга-игра „Дякона още е жив“, която съставих за отбелязването на 150 години от обесването на Васил Левски. Замислих я като основа за художествено-документален филм. Младо момиче, наследница на Левски, ще получи книгата като подарък от баща си за рождения ден. Четейки я, ще тръгне по стъпките му. Ще среща въпроси в книгата, на които ще търси отговорите, нещо което ще могат да направят и читателите след броени дни. Засега излиза книгата, филмът ще е на следващ етап.
Предполагам, в близко бъдеще, ChatGPT или някой подобен на него бот, ще може да ми помага в подреждането и написването на подобни проекти. Идеите са това, което ще остане незаменима човешка творческа дейност, така мисля.
Благодаря за това интервю и за всичко, което правите за популяризиране на българското късо кино.
