ВНИМАНИЕ, ТЕКСТЪТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ! ЗА ПО-КАЧЕСТВЕНО ПРЕЖИВЯВАНЕ, ПРЕПОРЪЧВАМЕ ПЪРВО ДА ИЗГЛЕДАТЕ ФИЛМА!





Лора и Тома не се познават. Макар и събрани от общото пространство на нощното заведение, в което той често се отбива, Тома е възможно никога да не е поглеждал лицето на Лора, макар и неволно, винаги вглъбен в четивото си. Лора, от друга страна, не просто поглежда, а обстойно наблюдава Тома. Тя познава неговите предпочитания, вкусове и интереси, или поне тези, които попадат в полезрението ѝ. Той представлява обект на сериозен интерес за нея. В продължение на неизвестен период от време, Лора е изучавала с особено внимание характерностите на Тома.



       Дотук можем да очакваме пред нас да се разгърне любовна история, трилър или дори нещо трето, а разликата би била само в характера на мотивацията и спектъра на емоциите, например. Струва ми се обаче, че в рамките на филма „L+T” на Невена Николова,  стандартната амплитуда на личностните морални граници е надскочена, зрителят е хвърлен в съвсем нова територия, която след последните секунди от екранното време се превръща в терен за размисъл. Добрите филми са способни да оставят трайна следа в човешкото съзнание, дълго след последните екранни секунди, явление, което е симптоматично за силното изкуство като цяло.



       Случилото се между Тома и Лора не е любовна история, нито трилър, какъвто сме свикнали да виждаме и от какъвто бихме се страхували за развлечение, с ясната представа за неговата илюзорност. Развоят на събитията след първата им интеракция оставя по-скоро кратка следа с горчив привкус, лека погнуса и въпрос, подобен на следния: „Такива ситуации действително случват ли се?“ Вероятно да. Може би не. Но дори и да не се, по-важно е да се разгледа какво точно провокира у зрителя онова силно чувство на неудобство.



       Лора и Тома се запознават необичайно. Лора се изправя пред него с твърдението, че има вроден порок на сърцето, който неминуемо ще доведе до преждевременната ѝ гибел. В своята прочувствена шестминутна реч тя, осъдената на смърт, посочва за свое последно желание интимни взаимоотношения с Тома, в когото твърди, че е влюбена. Тома съвсем естествено е безмълвен. Пред очите му се разгръща на пръв поглед колкото трагичен, толкова и романтичен сюжет, за какъвто всеки би могъл да прочете измежду редовете на художествените книги или да види в някой клиширан филм, но не би очаквал да изживее действително.



       Човек е инстинктивно мнителен във всичко, което изглежда особено примамливо, събужда емпатията и изисква инициативност, убеден, че зад фасадата на случващото се се крие измама. Изповедната реч на Лора води до подвеждащ развой,  граничещ с хуманното, но и същевременно, смея да кажа, измежду думите на героинята действително се крие истина. Твърдението ми навярно звучи абсурдно — та какво може да се нарече искрено в една добре премерена измамна схема за създаване на порнографски видеоматериал без съзнателното съгласие на участващите? Обаятелното обяснение на Лора е подвеждащо, но истинно. Да, тя има порочно сърце, защото работата, която практикува, вероятно изисква безнравственост и разврат на моралните устои. Тя действително е отделила дълго време да разучава Тома като обект на нейните интереси, и може би наистина е влюбена в него, ако според границите на нейните собствени възприятия той е по-скоро финансов отчет в платформа, отколкото човешко същество.



       Ако отново заговорим за амплитуда на личностните морални граници, то Лора ще бъде посочена за безапелационен антагонист, който измива ръцете си, изопачавайки истината. Така обаче, тя не всява смут в публиката, защото действията й са оправдани от индивидуалния й илюзорен морален компас. Стига да разбираме мотивацията и тя на свой ред да бъде породена от поквареност, героят вече не е толкова опасен или възмутителен, колкото особен.   Отново сме в начална позиция в търсене на провокатора на силно неудобство в този специфичен наратив. Истината е, че ако Лора е неморална, Тома (леко хиперболизирано) би могъл да се нарече зъл, защото Лора има изкривена ценностна система, но Тома — не, и въпреки това се превръща в насилник. Страшното произлиза от неясното и непредвидимото, а Тома е точно такъв — привидно подлъган от своята собствена емпатия, явно добронамерен и същевременно способен на жестокости.



       Нужно е обаче да се отдалечим от идеята да съставяме психоаналитичен профил на двата героя и да боравим с разнищеното дотук, защото то не би могло да даде отговор на поставения в този текст въпрос. Преходът между илюзорната романтика, избрана да заблуди първоначално зрителя за истинската посока на сюжетната линия, и разкритието на измамата е особено рязък и изработен така, че предоставя словесно всичката нужна информация на зрителя наведнъж, което, макар и шокиращо, прави обрата далеч по-емоционално ненаситен в контраст с изповедния монолог на Лора. Тома претърпява трансформация, която е обоснована, но и достатъчно внезапна, за да лиши зрителя от насладата да види повече.



       Самата порочност навярно е третият действащ персонаж в наратива, който може да бъде увенчан като антагонист, а Лора и Тома — като марионетки на неговата воля. Такъв модел би могъл да бъде вдъхновен от заобикалящата ни реалност. Тази своеобразна поука създава доза дискомфорт и дава хляб за философски размисъл. Много са примерите, които насърчават продукти на седмото изкуство да функционират като проводници на сериозни социални теми и поле за тяхната своеобразна дискусия, като това е в реда на нещата, защото изкуството отдавна, неволно или не, възпитава душите на неговите почитатели. Такъв киноразказ обаче изисква съставът на неговата същност да бъде добре премерен, творчеството да не отстъпва на занаята и обратното, досущ като рецепта за някое сложно печиво – всичко с мярка.



       Порочните практики, които се превръщат в норма за постигане на финансов капитал, открехват тема, която всява неудобство и смут в рамките на този късометражен филм. Такива теми има нужда да се засягат. Има нужда да се обърне внимание също на провокаторите на морално падение. Трилърът като жанрово средство за съставяне на този наратив, идва като глътка свеж въздух, защото е далеч от рециклиран и вдъхновен от примерите на съвремието. Така представена, ситуацията на Лора и Тома е особено преднамерена и, предвид видяното, всичко случило се между тях е нищо повече от развлекателна фикция с обрат в сюжета и именно такова усещане оставя конкретният киноразказ у зрителя.