Едно от нещата, които правят La Cruz истински въздействащ и плашещ е реалистичният му стил. Дори мимолетното свръхестествено видение не успява да наруши общото впечатление, че такива неща се случват по света и ние ставаме немите свидетели на една напълно възможна ситуация. Горчивата истина е, че болният мозък често е скрит зад рационално, спокойно и логично поведение. До един момент.



Това е порденият късометражен филм, който потвърждава, че испанците действително имат изключително силна кино школа. La Cruz е носител на сериозна бройка награди и е обиколил света с прожекциите си по различни фестивали. Може би това, което грабва вниманието е фактът, че по един доста радикален начин засяга темата за домашното насилие и полярността на отношенията на мъчителите към техните жертви – любов, преминаваща в насилие,  което удобно използва именно тази любов като привиден мотив.



Друг фактор за силното въздействие е изненадата – атмосферата и историята, с които филмът започва, ни подвеждат да предусещаме съвсем друг жанр. Ситуациите ескалират за изключително кратко време и докато се усетим вече не гледаме трогателното възстановяване на семейните връзки между баща и дъщеря, а бруталните действия на психопат с напълно изкревени възгледи за реалността. Камерата нито за момент не се отделя от нашата главна героиня, в резултат на което ние сме отнесени от водовъртежът от ужасяващи разкрития без да имаме нито секунда да си поемем дъх. Усещането за реализъм е допълнително подсилено от пръските кръв по камерата - добре подбран и умерено използван елемент от страна на режисьора Alberto Evangeliо.



La Cruz наистина демонстрира красотата на късото кино – всичко е синтезирано, ефектно,  поднесено с техническо майсторство и ни оставя да преживяваме и осмисляме филма дори и след края му.



Голяма заслуга за това винаги има актьорският състав, който в случая се справя повече от отлично. Персонажът на бащата (изигран от Ramon Ibarra) е изключително силен, до степен до която наистина доброто представяне на дъщерята бива занижено до степен “приемливо” в сравнение.



Но да не издребняваме. Качествените страшни филми в късото кино са относително малко и La Cruz е истинска находка както за феновете на този жанр, така и за цялостните ценители на кино-изкуството.