La Huida е свеж и забавен филм, който ни оставя едновременно усмихнати и замислени. Използвайки добре познатия ни от “Невероятната съдба на Амели Пулен” стил, разказвач ни запознава задълбочено с редица привидно незначителни и напълно случайни елементи. Да, ние знаем, че те всички ще се окажат свързани. Но как? Защо? Victor Carrey (режисьорът) се шегува с публиката като с деца  и с всеки следващ представен факт, филмът отговаря на все повече и повече въпроси, които не сме задали, докато сладко ни измъчва и оставя най-важните отговори за накрая.

 

Формулата не е нищо ново, но работи. Още повече, защото визуално филмът е реализиран майсторски. Отлична кинематография, забавен стил на анимации и ефекти, преплетени с реални кадри, разказващи исторята някак по детски. За актьорската игра не може да се каже много, защото в случая имаме множество персонажи, всеки от които по свой собствен начин е главен в своята история, но поради естеството на филма няма много екранно време да се прояви. Въпреки това състава е отличен и физиономиите в ключовите моменти са култови и допълнително подсилени от забавения кадър.

 

Друг успешен елемент е  музиката – правилно позиционирана и отлично подбрана, превръщаща финалната завръзка на всички факти в едно динамично събитие, каращо ни да се наведем леко към екрана и да навържем с удовлетворение всички онези елементи, за които до сега сме питали “И какво от това?”.

 

Въпреки, че в самия филм няма нищо оригинално, съставките са добри, забъркани са в правилната доза, техниката е майсторска и крайният резултат са 10 забавни минути на кино-удоволствие.

 

Фестивалите на регионално и световно ниво явно споделят това впечатление, защото от създаването си през 2011 година до сега филмът е участвал в над 200 издания и е събрал 77 награди.