Ако приемем, че киното, благодарение на възможността да разказва истории, чрез бързото движение на изображенията, превъзхожда фотографията като изкуство, то френският режисьор Крис Маркър, успява да извлече и да създаде от тези две изкуства, без да ги съпоставя или сървеновава, една нова, провокативна и най-вече отличаваща се със своята поетичност, форма на изкуство, непозната досега в сферата на седмото изкуство.

Главният герой става свидетел на убийство, което се случва на кея в близост до парижкото летище Орли. Тръгвайки от този спомен, Маркър написва този визуален разказ или по-точно, фото-роман, който има една цел : да надскочи времето, за да промени бъдещето.



Филмът ни пренася в един Париж извън време и пространство. Един Париж, който пази спомените на един мъж, сблъскал се с ужаса на войната. Страданието усилва болката, а болката води до забрава. Но един спомен не може да му бъде отнет– този за една жена, топлеща съзнанието му като последен лъч надежда, там, из тъмните подземия в Париж. Ще се срещнат ли отново или всичко е една илюзия, сътворена от неговото съзнание, което отхърля оковите на мъченията и всячески опитва да пренапише историята на своето настояще?



В този смисъл, La jetée е едно своеобразно пътуване във времето, което всеки зрител е свободен да преживее по собствен начин.