La Luna   (2013)

  • 7мин
  • Фентъзи
  • 3D анимация
  • САЩ
гледай 3598

La Luna остана малко встрани от светлините през 2013 г. заради по-тясното си разпространение като притурка към пълнометражната анимация "Смело сърце". Но тези, които са го видели на голям екран, са изживели едни прекрасни 6 минути, в които човешката фантазия надминава и най-смелите мечти.

La Luna остана малко встрани от светлините през 2013 г. заради по-тясното си разпространение като притурка към пълнометражната анимация "Смело сърце". Но тези, които са го видели на голям екран, са изживели едни прекрасни 6 минути, в които човешката фантазия надминава и най-смелите мечти.

Това е едно от най-магичните и прекрасни неща, които съм гледала напоследък. Pixar имат репутацията на студио, което е водено от любов към анимацията и очарователните идеи и в La Luna определено защитават тази позиция.



Техническото изпълнение и красотата на рисунките няма нужда да ги коментирам - това е Pixar. Подборът им на креативен талант и професионализъм е безкомпромисен.

Но ми е трудно да опиша начина, по който чистотата и невинността на идеята ме накараха да се почувствам! Луната свети, защото върху нея падат звездички! И когато е пълна - то е защото звездичките са непометени. Не ти ли звучи като нещо, което едно дете би казало? Не са ли това детското въображение и необременена от факти логика? Може би точно затова главният герой е едно малко момченце. Моменти като сравнението на четките за почистване с мустаците на възрастните мъже е само един от многото малки моменти, които ни напомнят как децата виждат света.



Изведнъж осъзнах, че увлечена в живота на възрастите, от знанията за света и границите на правилата, съм изгубила голяма част от този прекрасен и необременен полет на въображението. Прииска ми се да си го върна. Това е, което La Luna направи с мен, а изминаха само 6 минути от пускането на филмчето.



Мимоходом, режисьорът и сценарист Enrico Casarosa (ако се чудиш защо героите са италианци - ето ;) ) отправя и друго важно послание - децата са силно повлияни от заобикалящите ги възрастни.  Това е привилегия, но и отговорност. 



Малкото момченце копираше поведението както на единия, така и на другия мъж, а накарано да избира между препоръките на двамата относно метла или как да носи шапката си - то не може и не иска да вземе решение. Но накрая, когато му идва идеята за голямата звезда - завърта шапката по свой си начин.



Независимо дали го искаме или не - ние сме пример за децата и те ще ни копират докато не дойде момента, когато сами могат да преценят кое е най-доброто за тях.

​

Ако приказките за лека нощ имат филмов еквивалент - то несъмнено това е един от тях. И точно както една добра приказка - тази адресира и децата, и възрастните, по различен начин.

споделете във   
авторски текст на
Елена Рапонджиева
автор  Елена Рапонджиева
цялата програма
с подкрепата на

ВХОД

Забравена парола

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте зрителски акаунт

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте авторски акаунт

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте акаунт за организатор