Когато Камен Донев прави късо кино и Боговете мълчат. Дали това е комплимент или се долавя тънка ирония, самият аз не съм сигурен. Както често се случва, Донев успява да остави зрителя със смесени чувства, което по-често е силен ефект, отколкото дефект.

 

Преди повече от 10 години в-к Капитал канят Мартичка Божилова, Борис Мисирков и Георги Богданов да осъществят един проект – първият български омнибус филм, наречен „15“. Състои се от 15 отделни късометражни филма, посветени на всяка една година поотделно от Прехода.

Наскоро ви представихме един от тях – "Омлет" на Надежда Косева, по идея на Георги Господинов фокусиран върху естетиката на 1997г.

„Ladies and Gentlman” пресъздава щрих от годината след това – година, наситена с много събития, носеща като че ли тръпката на промяната, усещането, че новото хилядолетие ей сега ще настъпи и света ще тръгне по нов път.

Именно това като че ли е подтекста на “Ladies and Gentlemen”. Независимо къде, независимо кой, независимо кога, политическото говорене звучи по един и същи начин. Отчетливо е, че езиците се сменят, но изражението, тона, посланията - не.



„Промяната“ е процес, който сам по себе си не е толкова интересен. Поставен обаче в контекст на „политическа сатира“, идеята за промяна придобива много по-дълбок смисъл.

А реално, политиката днес звучи повече като неразбираемо бръщолевене, защото зад него не стоят личности със собствени идеи. Така е звучала и през 2008г, когато е заснет този филм, така е звучала и през 1998г, която е обект на сюжета, така е звучала винаги май. Рефлексът на повечето граждани е, че говорещият му политик е носител на някакви ценности, и със смяната му идва и промяната. А всъщност се получава обратното. Няма значение кой ще застане, защото гранд политиката ще си остане.