Софийският Ладино клуб е изключително любопитен филм, проследяващ разказите на девет достолепни дами, потомки на сефарадски евреи в България. Докато разказват техните истории, виждаме едно нетипична естетика на кино езика, което прави филмът още по-интересен. Седнали на кръгла маса, обградени от тъмнина, с камера бавно движеща се по този кръг. Определено досега не бях виждал в България такъв тип кино изразяване. Изчистено, ефектно, с доза мистика, в центъра са дамите.

 

Героите в този филм разказват за сефарадските традиции и живота си на ладино – езика, говорен от техните предци след прогонването им от Испания през 1492 г. Началото на филма, услужливо, в стила на висококачествената документалистика, ни дава малко фонова, но съществена информация, с която придобиваме някаква представа кои са тези хора.

 

Днес ладино (или джудезмо еспаньол) е език, заплашен от изчезване, тъй като малко хора по света говорят на него. Хана, Бети, Грация, Ида, Ребека, Шела, Софи, Венезия и Виктория са може би единствените, които все още говорят ладино в България. На майчиния език жените си спомнят детството, младостта и двайсети век, през който е преминала по-голямата част от живота им. Светло-тъжни песни, вкусен масапан (марципан на ладино) и мъдрост в един красив филм за необходимостта да помним.

 

Софийският Ладино клуб е един чудесно заснет филм от Агитпроп, в който реални хора разказват реални истории, затова и намирам анализа за ненужен. Просто слушайте, наблюдавайте и замалко станете част от техния свят, сплетен от неспирния низ истории, които те носят в сърцата си.