Съспенсът е ефект, експлоатиран мощно от киноиндустрията, за който доскоро се спореше дали представлява нов клон на жанровата класификация или е просто специфична естетическа форма на изразяването на разказвача. Този спор вече не е на дневен ред, защото голяма част от новите онлайн платформи за гледане на филми поставиха „съспенс“ сред останалите жанрове, което автоматично означава, че новите поколения зрители се развиват именно с разбирането, че съспенсът е гранд категория за фино напрегнати филми. Останалите платформи залагат все още на установения  от почти век норматив – трилър.

Laundromat е същинско бижу, независимо дали се разглежда като „трилър“ или „съспенс“, защото създава първокласно преживяване, изострено с мощно напрежение. Атмосферата от самото начало е мрачна, индустриална, със синкава светлина, създаваща усещане, което най-точно бих описал като disturbing. Много майсторски създадена среда, в която вече знаем, че нещо ще се случи, нещо предстои. Всеки шум, всеки повей, специфични движения на камерата усилват непрекъснато усещането, че нещо необичайно става в тази пералня, независимо, че не го виждаме.

Доста дивашки може да се отрази на въображението една такава проекция, не мислите ли? Hazrul Idzwan, режисьор на филма, заедно с Gerald Stahlmann, оператор постигат страхотно напрежение, което градира плавно, но относително бързо. Отбелязвам също, че актрисата не е коя да е, в Сингапур Abby Lai Ka Hei е супер звезда и неслучайно присъствието й се изтъква в основните информации за филма. Тя просто се потапя в целия този събуждащ страховете ни обезпокояващ, тя наистина е там. Не на последно място звуковата среда, за която отговаря Glenn NG, всъщност е водещият инструмент на разказвача, чрез който ни въвежда в дълбините на мрака.

Ето това е големият въпрос. Паранормалното е логичното и правдиво обяснение, но и като че ли е недостатъчно. Защо? Защото в този филм се случва нещо много нетипично! На границата между съня и реалността, филмът ни приплъзва умело в добре позната схема в жанр трилър. Трудно можеше да се устои на очакването за кръв или поне нещо много грубо и меко казано неприятно.

Но не, завършекът на историята е колкото шокиращ, толкова и мек. Нищо необратимо не се случи. Laundromat ни предлага много страх, завършващ с капка светлина.

Или когато невидимият човек се оказа… човек.