Проблемът, която адресира Упражнения за разговор е приятна изненада, особено за 2014, година в която все повече статии се пишат относно дефицита на оригинални идеи в късото кино. С приятно чувство, с позитивен, но и ефективен край, добре заснет, филмът на Камен Коларов (по идея на него и Никола Цанов) ни пренася във вътрешния свят на едно семейство, в който проблемите в комуникацията са отражение на недостатъците на съвременния свят. В бързината, желанието да се върши колкото се може повече работа и постоянните изкушения, които информационния поток поднася по всевъзможни начини, хората забравят кои са, ценностите си и се превръщат в „автомати“, добре описани в книгата Изкуството да обичаш на Ерих Фром. Последствията от тези привидно работещи, но в същината си, загубени отношения между двамата родители, обикновено „удрят“ най-яркия плод на тяхната любов – детето.

 

Упражнения за разговор илюстрира този „удар“ чрез липсата на взаимно споделяне на световете на отделните личности, което респективно води и до неразбиране. Детето не разбира родителите си, родителите не разбират детето си. Проблемът вече е налице. Впрочем, ако се замислите, ще откриете, че тази тематика не е хич лесна. Децата като изграждане на герои са принципно специфична материя в киното и литературата, която не всеки автор усвоява, защото зависи от разбиранията и усещанията на самия него. В разказа си Коларов е успял добре да улови присъствието на детето и да ни спечели си с бунта си, въпреки че бунт, включващ бягство от вкъщи и качване в чужда кола, търпи доста морални критики.

 

И тук идва втората част на филма, която разстила един лек, но постоянно усещащ се съспенс и то в ситуация, която със сигурност би могла да се асоциира с безкрайната новинарска черна хроника. Напрежението се крепи изцяло на това мистериозния мъж с добри намерения ли е или не. Вероятно всеки път родителите си представят това, като детето закъснее и не си вдига телефона, от което побиват тръпки. Е, да, но филмът отива в съвсем друга посока, според мен по-дълбока и интересна от очевидните неща, които можеха да се случат. Упражнения за разговор има чудесен край (трудно ми е да преценя доколко е (не)очакван), който разчетен правилно, вярвам че дори може да вдъхнови „проблемните“ родители да се замислят по-сериозно как комуникират с детето си.