Емигрантският рок на трактора – здравей, нов свят!

Ако си падате по финландския хумор, ще ви разкажа една история.

Бар. Двама финландци си пият питиетата. Всичко се случва в дълго мълчание, което сякаш няма край. В един момент гробната тишина все пак е нарушена. Единият казва: „Наздраве!“, а другият му отговаря почти сентенционно: „Не съм дошъл тук за разговори“.

Това е типичен финландски анекдот, който прекрасно улавя особеността на хората от тези географски ширини. Ако този хумор ви допада, почти сигурно ще харесате и киното на Аки Каурисмаки. Фамилията Каурисмаки може би звучи също толкова необичайно, колкото и героите в този анекдот. Аки и брат му Мика са режисьори с различна чувствителност – киното на Аки Каурисмаки притежава специфична обособеност: минималистичната простота на формата съжителства с огромната мощ на чувствата. Всичко изглежда семпло, неподвижно, дори леко безразлично, а под тази привидно скромна формула живеят прекрасни, самотни, странни човешки същества.

Има още нещо. Киното на Каурисмаки едновременно изглежда типично финландско и успява напълно да преобърне представата ни за Финландия. В неговите филми сякаш времето е спряло, а интериорите, предметите, цветовете и музиката понякога изглеждат изненадващо модерни. Няма как да объркате киното на Каурисмаки.

През 1989 г. той снима един от най-известните си филми — Leningrad Cowboys Go America („Ленинградските каубои отиват в Америка“). А кои са Ленинградските каубои? Ако не сте чували за тях, това наистина е пропуск. Групата произлиза от финландската рок формация Sleepy Sleepers – Аки Каурисмаки превръща нейните музиканти в своеобразни кинематографични герои.Те са облечени по невъзможен начин, с прически, наподобяващи кокоши трън, с огромни черни очила и обувки с невероятно дълги, заострени носове. Изглеждат така, сякаш са се появили от някаква абсурдна приказка, в която съветската естетика, рокендролът и финландската провинция са имали вероятно мисията на агент 007, но последният е заспал под брезички и е забравил за ангажиментите си.

И музиката им е точно толкова невъзможна. Рокендрол, пънк, полка, мексикански мариачи — всичко може да бъде смесено с всичко. Абсурдът не е украшение, а основен принцип. Ленинградските каубои са едновременно пародия и истинска рок група, а Каурисмаки разбира отлично, че именно в това противоречие се крие тяхната сила. Тяхното движение към света продължава и в Total Balalaika Show — концертният филм на Каурисмаки, заснет през 1993 г. на прочутия концерт на Ленинградските каубои и Ансамбъла „Александров“ на Сенатския площад в Хелзинки. На една сцена се срещат финландският рокендрол и огромният руски военен хор и оркестър — около 100 певци, 40 инструменталисти и 20 танцьори. Концертът събира десетки хиляди зрители и се превръща в едно от най-абсурдните и едновременно с това емблематични музикални събития на епохата.

Точно тази смесица от абсурд, рокендрол и история ни отвежда към These Boots.

Късометражният филм These Boots от 1992 г. е своеобразно намигване към песента These Boots Are Made for Walkin’ на Нанси Синатра, изпълнена тук от Ленинградските каубои. Но вместо просто да заснеме музикално изпълнение, Каурисмаки превръща песента в кратка, иронична хроника на Финландия между 1952 и 1969 г. — през историята на един от Ленинградските каубои.

Нашият Ленинградски каубой е Мато Валтонен. Всичко започва с неговото раждане. Бебето Мато се ражда с характерния перчем на бъдещия Ленинградски каубой. Докато родителите му се хранят, той, удобно настанен в детската си количка, с огромен апетит похапва пилешка кълка. Още от първите секунди Каурисмаки ни казва: този герой е необикновен!

После Мато пораства. Докато другите деца в училище решават съсредоточено задачите си по математика, нашият герой си пийва водка в клас. Учителят, разбира се, не оценява особено високите му постижения и го изпраща извън класната стая. После идва любовта. Мато става младоженец. Неговата любима е облечена в бяло, а до мястото на сватбената церемония двамата се придвижват с трактор. Тракторът! Той е един от най-важните предмети във филма. Защото These Boots не е просто смешна история за един необикновен човек. Това е кратка хроника на една страна, която се променя. Финландия между 1952 и 1969 г. е страна в движение. Селото постепенно се променя, хората напускат фермите, градът започва да привлича младите, а аграрният начин на живот отстъпва пред модерността. Самото описание на филма го определя като история на Финландия през този период и като разказ за обезлюдяването на селските райони. И Каурисмаки разказва тази голяма историческа промяна без никакъв патос. Просто показва живота. Раждане. Училище. Любов. Сватба. Смърт. Времето лети. Роднините се появяват край пътя, а Мато тича след катафалката. Сълзите му се ронят зад черните очила. Комичното внезапно се превръща в тъжно. Абсурдният герой се оказва просто човек, който е загубил любимия човек. Каурисмаки не позволява на смъртта да бъде последната дума. Животът продължава. Мато остава за момент до своята любима, вятърът гали косите, водката е изпита, а после идва движението. Обувките тръгват.

These Boots.

Обувките от песента на Нанси Синатра вече не са обикновен рокендрол аксесоар. Те се превръщат в знак за движение — за напускане, за раздяла, за преход от познатото към непознатото. Старият селски свят постепенно се разпада. Фермите остават, но хората тръгват. Тракторите продължават да работят, но техните стопани вече не са същите. Така рокендролът на Ленинградските каубои се оказва музикалният еквивалент на това движение. Те също напускат мястото.

В Leningrad Cowboys Go America героите тръгват към Америка. В These Boots Мато тръгва отвъд познатия селски свят. Едните поемат към широкия свят, другият — към собственото си бъдеще. Затова „емигрантският рок“ в заглавието не е игра на думи. Това е ритъмът на хората, които напускат. Рокът на онези, които сменят фермата с града, малката общност с неизвестността, локалното с глобалното. Рокът на обувките, които вече не стоят на едно място.

Каурисмаки обаче не превръща тази промяна нито в трагедия, нито в триумф. Той я наблюдава със своя обичаен невъзмутим хумор. Защото такава е и Финландия в неговото кино — едновременно смешна и тъжна, абсурдна и реална, застинала и непрекъснато движеща се.

Селото се обезлюдява.

Тракторите остават.

Обувките тръгват.

Може би именно в това се състои малкото, но много точно послание на These Boots: светът се променя, човекът напуска познатото, а животът продължава отвъд хоризонта.

Някъде там, в широкия свят, може би вече изгрява и за Мато новият ден.