Западните Родопи безспорно са един от най-красивите планински региони в България. По безкрайните хълмове, долини и склонове на планинския масив са накацали живописни села и мистично обгърнати в облаци гледки. Едно от селата се нарича Света Петка. С население от 1600 жители, то е второто по-големина в района на община Велинград и само едно от многото красиви населени места в Родопите. Но защо именно Света Петка попада във фокуса на документалния филм на Йоанна Зъбчева и Давид Митев?



Всъщност със същата сила разказът можеше да е за Орцево, Върбово или някое друго селце. По-важното в случая е, че това е история за хората, които обитават региона. „Засмени, работливи хора… за съжаление безработицата е твърде голяма“. Така описва тяхната ситуация Бельо Мандраджиев – кметът на село Света Петка. Трудно достъпни земи, без голяма локална индустрия, с почти сто процента мюсюлманско население, Западни Родопи са оставени на почти на самотек от държавните институции. Местните изкарват прехраната си със събирачество, земеделие и скотовъдство. Работят по 10-14 часа на ден, а зимата оцеляват със събраното от летния сезон. Е, това е реалността за немалко хора по родопските села, а и в България като цяло.



Тандемът Зъбчева и Митев създават една смислена, красиво заснета и истинска история за живота в село Света Петка. Филмът е лаконичен и въпреки това съдържателен. Под формата на няколко интервюта, Живот на Високо описва трудното положение на едни хора, които разказват за радостите и бедите си с усмивка на уста. Гледайки тези лъчезарни физиономии, човек си задава въпроси като: „Каква е всъщност природата на щастието?“, „Кой живее по-пълноценно? Ние градските хора или те, които събират прехраната си по родопските гори?“, „Защо значително по-рядко виждаме искрена радост в града, където условията за живот са значително по-леки?“. Отговорите на тези въпроси може да потърсите сами, но преди това гледайте тази откровена и чистосърдечна история от западните Родопи.