Пътуванията никога не са били по-достъпни, отколкото са сега. Да намериш информация за всичко, за което се сетиш, отнема минути. Да се свържеш с хора от всяка точка на земното кълбо (познати или не) е изключително лесно. Всичко това, разбира се, е предимство, то облекчава живота ни, дава ни достъпна възможност да се отдадем на нещата, които са ни интересни, да видим повече, да почувстваме повече, да узнаем повече.



Парадоксално обаче, постепенно то става недостатък. Туризмът се е превърнал в индустрия, в поточна линия на кича и унифицираността. Лесният достъп до информация ни прави мързеливи и незаинтересовани. Възможността във всеки един момент да се свържем с различни хора не ни помага да осъществим истински пълноценно общуване. Отегчението, самотата, липсата на комуникация са повсеместни проблеми в наши дни. Затъваме все повече и повече в тях, бягствата са все по-трудни, все по-невъзможни.



И все пак има хора, които откриват решение за себе си, успяват да придадат на живота си цвят, пълнота, тръпка, удовлетвореност. Тъкмо такъв е героят на този рекламен филм на Луфтханза. Открил за себе си простата истина, че човекът е част от природата, че принадлежи към един красив, суров и удивителен свят, Chris Burkard е намерил своето собствено място.



Кадрите, заснети на норвежкия архипелаг Лофотен са впечатляващи. Суровата красота на мястото е семпла, естествена и лишена от излишества. Ежедневната борба за оцеляване тук не само уплътнява часовете ти, но също така ги изпълва с удовлетвореност, с усещането за спечелена битка, за победа на духа. Чувството, че живееш, че кръвта тупти във вените ти, че мускулите ти се напрягат, че сетивата ти са нащрек, е като наркотик, от който не можеш да се откажеш. Това е свободата да бъдеш, магията да съществуваш просто, естествено, истински. Ако веднъж си усетил тръпката да бъдеш такъв, всичко друго губи привлекателността си.



Рекламният филм не само ни примамва да посетим мястото (каквато всъщност е целта му), но и ни изкушава да поискаме този начин на живот, да помечтаем да усетим интензивното и мощно чувство, че живеем, че сме - тук и сега, само веднъж - и е възможно (и даже задължително) да бъдем щастливи по начина, който ни харесва!