Историята започва с телефонно обаждане, което се обобщава с „грешка“. Впоследствие ще разберем, че не обаждането е грешка, а нещо много по-назад във времето. Можем само по погледа на протагониста в тавана да си представим какво го кара да изпитва това обаждане.
Все още не сме наясно с нещата, описани по-горе, но се е възбудило подозрението, че нещо не е в ред. Хиляда и триста километра по-късно, започваме да разбираме, че зад грешката всъщност стои една трагедия, а зад нея - лъжа.
Багажът на една лъжа.
Колкото повече гледаме „Багаж“, през толкова повече измерения преминава заглавието му, емоционалността му, а с това и жанровата естетика – от драма, през крими, през трилър елемент с напрежението по границите, та чак до обтягане на реалистиката на филма до една крачка преди фентъзито, чрез сюрреалистичното присъствие на бащата, така все едно е жив.
От нетипичен багаж в багажника през багажа на лъжата, до багажа на спомените.
Благодарение на избора на сценаристите - Ваня Райнова и Светослав Стоянов да заложат на този сюрреалистичен елемент обаче разбираме нещо много важно – бащата продължава да е жив в съзнанието и очевидно в сърцето на героя.
Така лека-полека вече стигаме до разгръщане на цялата картина. Разбираме, че грешка има и тя не е в обаждането, а в отношенията между двамата мъже, които някъде във времето са пресечени или „отречени“. Без изрично да е споменато, разбираме, че явно години наред протагонистът поддържа лъжата, че баща му е мъртъв.
И както винаги става, една лъжа, никога не остава една - тя повлича след себе си още лъжи.
Но всъщност, „Багаж“ не е филм за лъжата, той успява да премине неусетно през житейски пластове, че да видим един щрих от живота в него с всичките му нюанси, фини усещания, свързаности. Като прибавим към тази история майсторството в режисьорската работа на Светослав Стоянов, всичко това успява да свърже убедително героите със зрителите. Това е необходимо условие, за да бъде зрителят съпричастен - да преживее тяхната драма пълноценно и да ги разбере. Да бъдат смълчани и увлечени наблюдатели на последното им пътуване, в което син и баща си казват нещата, които са останали неказани.
„Багаж“ е филм за истината – а тя е, че макар и отречена, връзката между двамата е останала достатъчно силна, че героят да предприема безумен риск, преминавайки държавни граници с труп в багажника.
И всичко това, за да прости…
споделете във
авторски текст на
Юлиян Спасов
автор Юлиян Спасов
