Детството е може би най-важният период, когато става въпрос за формирането характера на един човек. То е свързано както със забавления и безгрижие, така и с болка и неизлечими травми. Съзряването е изпълнено с изобилие от трудности и препятствие в социален, семеен и личностен план, а те са особено изострени, когато става въпрос за дете от малцинствените групи. И все пак, понякога невинното детско съзнание е способно да преодолее различията и да съзре непредубедено отсрещния. Подобни размишления предизвиква филмът „Отврат“ от режисьора и сценарист Татяна Йолин.



              Историята ни запознава с Лора и Данчо – двама второкласници, които се справят посвоему с предизвикателствата, които им поднася семейната среда и светът покрай тях. Макар и да са жертви на различни проблеми, техните вътрешни болки и тревоги си приличат, а това се превръща в мост от детска съпричастност и споделеност, от които техните родители би следвало да се поучат.  



              Средата, в която израства едно дете е от фундаментално значение за това дали ще се превърне в пълноценен и успешен индивид или ще се провали в екзистенциалното си приключение. Макар и това да е несъмнена истина, то във всяко семейство има проблеми, които ще оставят отпечатък върху младото съзнание. Скандали, бедност, неразбирателства между родителите, алкохолизъм, прекалена амбиция, незаинтересованост… Никой не е застрахован срещу ударите на взаимния живот и перипетиите на родителството. За съжаление най-големи потърпевши обикновено са децата. Емоционалните проблеми, предразсъдъците и моралът до голяма степен се изграждат в детството, а преодоляването им впоследствие е изключително трудно. Трудно е и да не си изграждаш предразсъдъци, когато живееш в среда с ограничени примери и затрупан от собствените си проблеми нямаш време да разшириш своя кръгозор. Защото да, бащата на Данчо е алкохолик, което както възкликва майката на Лора е „отврат“, но тя очевидно има проблеми и със своя съпруг, за когото нямаме информация, освен тази, че двамата не се разбират, а свидетел на това е не друг, а дъщеря им. Въпреки това Лора е спокойно и зряло за възрастта си дете, а Данчо е отзивчиво и добро хлапе, което макар и да води тежък живот е изпълнено със съпричастност и готово да помогне на съученичката си в клас.



              Застъпен във филма е символът за липсващата или отсъстващата майка. Ако при Данчо това е буквално, то при Лора имаме случай, в който тя присъства физически, но отсъства като учител и водач в живота за дъщеря си. Репликите ѝ се свеждат до „написа ли си домашното“, „яде ли“, „спиш ли“ и тем подобни, чисто информативни въпроси. Реалността обаче е такава, че едно дете има нужда от много повече от това да се наспива и да е сито. Има нужда от водач в сложния социален и личностен план на израстването му. Има нужда от сила, подкрепа и съвети в комплексните моменти по пътя към съзряването като завършена личност и когато не получава такива е принудено само да се ориентира в света. Резултатът от последното е с неизвестен край. Това би могло да стимулира чувството за независимост и отговорност, а би могло и да завърши като бащата на Данчо, пропит в алкохол.



              „Отврат“ е филм, който макар и заглавието си, създава една определено усещане на оптимизъм, че солидарността и взаимността са възможни. Това е подкрепено, както на ниво сюжет, така и с музикалната тема, която навява атмосфера на детска лекота и магичност. Актьорската игра на децата е сполучлива и изглежда автентично. В чисто визуално отношение не мога да подмина факта, че цветовете на картината са прекалено ярки и „прегорели“ сякаш гледаме реклама, и може би по-студените нюанси на моменти щяха да вкарат нотка драматизъм, която в крайна сметка историята носи. Разбира се, това са авторските решения, които можем единствено да коментираме. Следва да се отбележи, че „Отврат“ е социално ангажирана лента, което е естествено с оглед на ко-продуцентското участие на „Чудаци“ – компания, фокусирана върху историите на малцинствените общности.