Нали знаете сърцераздирателния разказ “По браздата” с Белчо и Сивушка? Ами “Looms” е американският му вариант, само дето животното не е добиче, а куче, и умира не в началото, а в края на наратива.

 

 Шегата настрана, късометражният филм “Looms” разказва сходната история за застаряващ и самотен фермер, който трябва да направи избор дали да промени живота си или да остане “закоренен” в битието на животновъд. Историята носи същия сантиментален ефект  върху зрителя, какъвто може да се усети и при четенето на “По брадата”,  и е едно от най-приличните произведения за взаимовръзката между човекa и природата

           

Реално погледнато “Looms” не е късометражен филм в най-чистия си вид. Лентата носи документален очерк за самотен фермер и е посветена на цяло едно поколение животновъди на средна възраст около шейсетте – хора почти забравени от обществото.

 

Има сериозна причина да продължавам да натъртвам думата “самотен” в това ревю. Братята Морган и Нейтън Фънк aka. Funk Brothers създават филм изцяло и единствено с един актьор – ирландеца Тимъти Мърфи, който макар и да не е известен, е прекарал живота си на театралната сцена и в отделни кадри поразително прилича на Джеръми Айрънс.

 

Интересен факт, е че Тимъти Мърфи е отраснал във ферма в Ирландия, което със сигурност спомага за въплътяването му в образа на очукан и уморен от живота фермер.

 

Главният актьор изнася цялата тежест на сценария на гърба си. Като не броим един-два вътрешни монолога и диалог с дъщерята, които служат за “патерица” на зрителя,  то “Looms” е класически пример за добра късометражка, която не разчита на текст, за да комуникира със зрителя.

 

“Looms” буквално се превежда като "тъкачен стан", но в контекста на филма всъщност означава “бразди на нива”. Моля, не се бъркайте с предаването за селско стопанство по БНТ. Тук посланието е доста силно и значимо и оставя зрителя с впечатлението, че е гледал игрален филм с отворен финал.

 

В тази на пръв поглед простовата лента, има толкова много кино, че в един момент зрителят остава погълнат от космическото усещане за природа. Посланието на “Funk Brothers” е пропито с носталгия. Емоционалният заряд би могъл да разплаче дори и нас гражданите, които също сме имали поне един дядо на село, с когото да идентифицираме главния персонаж.

 

Силната черта на филма са не само невероятно пасторалните кадри (работа със светлината и камерата), но и много качествената музика. Най-малкото, което може да се каже за “Looms, е, че е изключително вдъхновяващ филм, които си заслужава поне едно гледане.