Прашно топло лято, някъде там на Олвера стрийт, Лос Анджелис. Жегата замъглява съзнанието, но възбужда сетивата. Алкохолната омая на жаркото слънце. Горестна мексиканска китара лашка емоцията между радостното очакване и тъгата в една неугледна кръчма с безсрамно вкусна храна. Мъж и жена флиртуват и споделят своя обяд, а поетическото възприятие на наблюдателя се впуска в интимната игра между привличането, отдаването и консумирането.



               Анимацията „Любов по време на туризъм“ от режисьора и продуцент Весела Данчева ни сервира питателна визуална адаптация по едноименната поема на Петър Чухов. Филмът е част от поредицата „Щрих и Стих“ на продуцентското студио Компот Колектив, в която стихотворенията на известни съвременни български поети се трансформират в късометражни анимации. Слово и образ се сливат в доставящо удоволствие единство, а творческата връзка между тях оживява пред нашите очи, за да се завихрят всевъзможните сюжети, заложени в поетическия текст. 



                Сцената е семпла. Двама души, които обядват. Разбира се, няма нищо по-нормално, но това са и двама души, които се желаят. Споделеното ядене като предговорът на взаимоотношенията, но и като най-дълбоко признание за привързаност, като метафора за похотта, за плътта, която предусеща допира и танца на насладата. Другият като обещание за удовлетворение на ненаситното либидо. Забързването на пулса, изпотяването, издайническото зачервяване, разширените зеници и изгорените рецептори по езика от пикантните късове месо, подправено по, един бог знае колко, автентични мексикански рецепти. Нищо няма значение пред тънкия психологически момент на съглашението за неизбежните контакт, топлина и близост. Тя го премерва през чашата с „бяло ангелско вино“, а той допива „катранената си бира“. Естетиката на страстта като „пламнал площад“. Двама души се впускат в изкушението помежду си с небивал апетит и това е толкова естествено, че не подлежи на коментар.



              Още в заглавието се прокрадва и втората основна тема на стихотворението и неговата анимационна адаптация – туризмът. Навлязохме в епоха на глобално странстване, кръстосване надлъж и нашир по планетата. На 23 февруари тази година е поставен рекорд за най-бързо посещение на всичките седем континента – 2 дни и 16 минути. Филиас Фог би онемял. Неистовото пътуване е симптоматично за съвременния човек. Светът ни умалява. Ние трескаво събираме култури, истории и животи, сякаш всичко друго се е изпразнило от смисъл. Homo turisticus. В колко държави си бил? Нямаме време да се задълбочим, носим се по повърхността, очаква ни още толкова много път, всичко трябва да се види. Именно тук се явява като противотежест романсът на безвремието и любовта. Докато ние безспирно сновем напред-назад, някъде там, в едно невзрачно заведение, двама души са се отпуснали в лежерен обяд, флиртуват, хапват и са доволни да се намират тук и сега, пък ако ще всичко да се срине.    



              Рисунката на анимацията е акварелна и засъхва бързо в съзнанието на зрителя като мазно петно от люта чушка върху светла риза в томителната мексиканска жега. Минимализъм в изразните средства, какъвто могат да си позволят само двама души, които знаят какъв ще е изходът от разговора. Струните на Михаил Йосифов ни въвличат в мажорните тонове на фиестата и хедонизма, единствено за да ни отведат в минорната отмала на заситата и ние се потапяме в нашата улица Олвера, някога там, когато за последно сме участвали в мистериите на възбудата, в карнавалът на битието, летливостта на мига и радостта от момента, макар и само като свидетели, макар и да знаем, че няма нищо по-преходно.



Текстът оригинално излиза в сп.Култура.