Love Is Blind затвърждава правилото, че за качествено късо кино е достатъчно да се филмира една семпла ситуация, разгледана от неочакван ъгъл.



Сюжетът на лентата ни разкрива свеж прочит на класическия любовен триъгълник - мъжът се прибира у дома и заварва жена си с друг. Въпреки асоциацията с клишето, на което са посветени безброй вицове и трагедии, тук няма следа нито от скука, нито от драма. Напротив – филмът е смела и остроумна комедия.



Цялата работа се крие в това, че мъжът на Алис е глухоням и не може да долови присъствието на любовника й. Тайната е опазена. Или поне така смята Алис...



Фактът, че един от героите има физически недостатък, но не е обрисуван така че зрителят да го съжалява заради това (а само заради ужасната му жена), е смело решение, което е довело до страхотен резултат от гледна точка на сценария.



Актьорската игра е на ниво, а типажите са перфектно подбрани съобразно ролите. Диалогът между Алис и нейния любовник е едновременно напрегнат и забавен, а “хореографията” и монтажът му са висш пилотаж.



Кадрите се редуват в задъхан ритъм. Моментите, в които се смеете и тези, в които забивате нокти в облегалката на дивана, защото ви се струва, че ей сега ще спипат героинята или просто защото отношението й ви лази по нервите, се редуват по гениален начин.



Всъщност размяната на реплики като в игра на пинг-понг в присъствието на трети и абсолютната липса на тактичност у героите са запазена марка на режисьора и сценарист Дан Ходжсън. Можете да ги видите и в късометражната му комедия Are You Albert (2013).



Финалът на Love Is Blind отново взема традиционна сцена и я вплита в поредицата от събития на екрана по оригинален начин. Така де, още от зората на киното сме научили, че партитата-изненада никога не водят до добър развой на нещата.



В едно интервю режисьорът споделя, че целта му е била да създаде игрив и забавен филм, който преобръща очакванията на публиката и си играе с представите ни във всеки момент. И Love Is Blind е точно такъв филм.