Този тип ми напомня на мен, когато бях кръгъл идиот. Дано не съм единственият, който се припознава защото ще е доста неудобно. Е, друго е неудобно. Мъжете понякога наистина сме наивни. Но кой може да мечтае като нас? Оставяме цялата си душа в един блян и нямаме никакво съмнение, че ще умрем в ръцете на любимата си. Обичаме не въпреки, а заедно с недостатъците.



Днешно време е трудно да опознаеш някого. Комуникацията става в интернет или по телефона. А там можем да скрием кои сме. И да сме други. Защо ли се опитваме да го правим, като само боли повече. Източните философии те учат да бъдеш себе си. Всеки си знае как. И точно защото всичко е в интернет трябва да внимаваме. Ами ако не съберем достатъчно лайкове? Трием статуса, обвиняваме алкохола или някой wannabe хакер. И се скриваме по-надълбоко.



Love Sick не изглежда толкова голям, но в първата си година е спечелил 4 фестивални награди, включително и филм на годината. Може би съдиите също виждат себе си в наивния пичага. Е, той прекалява естествено. Хареса ми и тънката подигравка с Джъстин Бибър. Който не знае, той е изкуствено създадена знаменитост с цел да затъпява младото американско население и да обърква тотално любовния а оттам и сексуалния им живот. Нещо като чалга културата у нас.



Не виждаме другата гледна точка обаче. Със сигурност жените не са във възторг от някакви случайни типове, които се "влюбват" в тях от пръв поглед. Но какво да се прави, когато светът е толкова объркан, че нуждата да споделяме любов остава незадоволена? Цъкаме Warcraft и отглеждаме котки.