Juan Pablo Zaramella дълго време се занимава със stop motion. Luminaris също е stop motion естетически, но си има отделна дума за този тип филми – pixilation. Така се наричат филмите с реални герои, но заснети с отделни фотографии. Тази 6 минутна красота е отнела 2 години да се създаде, заради особеностите му. Sergio Piñeyro, главния оператор на Luminaris разказва, че се е налагало да се съобразяват с метеорологичните условия до степен дори сенките от слънцето, както и си проличава във филма. Също така, фотографията в случая позволява да се правят лесно ефекти, изискващи сложен монтаж ако са във видео, но и налагат нуждата всяка снимка поотделно да се обработва. Т.е. представете си видеото ако е 24 кадъра в секунда, филмът е около 20. Това означава, че 6 минути (360 секунди) налагат обработката на около 7 200 кадъра... Мащаб, заслужаващ дълбок респект!

 

Логично и очаквано, този труд е възнаграден. През 2011 Luminaris влиза в списъка на Оскарите за най-добра късометражна анимация, а отделно печели още около 200 награди по световни фестивали, което е невероятно постижение.

 

Относно съдържанието на филма няма да говоря, защото пластовете му макар и много са ясни и конкретни. Само ще ви кажа, че с този филм, представихме още една анимация от Япония – Children, която засяга същата тема в Luminaris, но я интерпретира по коренно различен начин.