Mae and Ash  (2013)

  • 20мин
  • Драма, Романтичен
  • Камера
  • Великобритания
гледай 1679 255

Mae и Ash са в отворена връзка. Всичко върви добре, докато една сутрин “другата жена” не остава за закуска. Какви точно са правилата на играта? Къде точно лежат границите? И дали всъщност сивата територия устройва всички?

Mae и Ash са в отворена връзка. Всичко върви добре, докато една сутрин “другата жена” не остава за закуска. Какви точно са правилата на играта? Къде точно лежат границите? И дали всъщност сивата територия устройва всички?

Една от най-силните страни на филма е, че идеята му е проста и много ефектна – дискусията по въпроса за моногамията съществува откакто свят светува и зрителят неизменно ще се идентифицира с една от двете страни. Въпреки това един толкова психологически проблем е труден за предаване и Mae and Ash дължи тежестта си на майсторска реализация.

 

Филмът е много стилово издържан и всичко е в детайлите.

 

От една страна имаме страхотната кинематография. Позиционирането на кадрите и играта със светлината и цветовете са просто отлични и си личи, че режисьорът е не просто университетско школуван, но и... жена. Целият стил на филма се отличава с една чувственост и деликатност, характерна при вече утвърдилите се жени режиьори като Mira Nair и Sofia Coppola.

 

От друга страна имаме онези детайли от филма, които създават атмосферата и разказват онази история, която така и не става част от диалога. Двойка, в чийто дом всичко е в светли и изчистени тонове; мъжът използва Мак, играе шах сутрин и се облича по един начин, стереотипно асоцииран с хора с по-свободно мислене; жената е със също толкова естесвен и неглиже гардероб и прическа; още на първата минута от филма ни става ясно, че двамата (или поне единият) е с доста крайно мнение относно моногамността. Действително режисьорката Suchi Talati работи със стереотипи, но не в степен, в която това би подразнило, а по-скоро с разказвателни цели.

 

И понеже стана въпрос за диалог, нека отбележим, че той не е важен. Важното е всъщност това, което остава недоизказано и което се случва в паузите, когато не се говори. Погледите, жестовете, действията (които между другото са брилиантно продбрани да илюстрират и задълбочат конфликта) – историята се крие в тях. Тук се намесва и отличната актьорска игра и в крайна сметка се потапяме в атмосферата на несигурност, въздържаност, съмнения, болка и вътрешна борба, за които през целия филм не се изрича нито думичка. 

 

В момента режисьорката снима първият си пълнометражен филм (Guttersnipes) и след подобна силна заявка като Mae and Ash, честно казано очаквам с любопитство нещо качествено и интересно.

споделете във   
авторски текст на
Елена Рапонджиева
автор  Елена Рапонджиева
цялата програма
с подкрепата на

ВХОД

Забравена парола

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте зрителски акаунт

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте авторски акаунт

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте акаунт за организатор