Падението на журналиста Ед Мичъл е типичен пример за реципрочната Западна мечта. Някои още я наричат американска, но благодарение на глобалните медии тя отдавна е изгубила всякаква националност и принадлежи на Западната цивилизация. Един нашенски пример за нея – милионерът-бедняк от Кърджали.



Именно милионери-бедняци. Хора, имали всичко, а после сринали се заради неовладяни пороци (най-често алчност, но и в доста случаи - пиене) или лош късмет. Неуспяли да се справят с динамиката на тази версия на живота, в която сме принудени да битуваме днес. Необходимите балансьори. Ако не искаш това да ти се случи трябва да си постоянно нащрек ... Иначе ставаш от милионер – бедняк. Или по-лошо – напълно обикновен. Друга тема.



Няколко са интересните за мен моменти, в този доста семпъл къс филм, които не бих могъл да усетя от статията за Ед Мичъл в Уикипедия.  



Един от тях е това, което Ед разказва за един определен етап от живота си на клошар. Неговото умълчаване и как най-накрая успява да прозре и осмисли живота. Старият Ед е бил алкохолик. Нямам идея дали изобщо е стигнал до някакви прозрения в пиянските си вечери на пейката или се прави на интересен. Ако взема предвид прозренията на други бездомни пияници с които съдбата ме е срещала в малките часове из софийските улици, то подобни размисли, дори и понякога загатващи гениалност, винаги са прекалено разпиляни и замъглени от разредения медицински спирт. Така или иначе, Ед е излекуван и измъкнат от калта изцяло с чужда помощ, а характерът на размислите му на мен не ми стана изцяло ясен.



Но все повече ми прави впечатление, че извън интелектуалния труд, моментите на прозрение се превръщат в запазена територия на пълния провал и/или преживявания близки до смъртта. В аналаговата цикличност на ежедневието, обикновеният човек е лишен от възможността за  прекалено много размисли за живота, освен ако не е докаран до абсолютното му дъно. Зарежи прозренията – изчисти си печката, оправи си балкона, изкъпи се, трябва да ходиш на работа ... Многото философстване е за философите и клошарите. Философствай сам, пиян на пейката. Иначе прави, каквото е важно – поддържай жизнения си стандарт, умри някой ден. Такива ми ти работи.



Другото... Бруталният сарказъм всичко това да се случи на един журналист-новинар. Хора, които са принудени да превръщат хиляди човешки съдби, трагедии, феномени и въобще всичко необичайно случващо се в една ежедневна еднотонална темпорална текстова равнина. Сигурно на старият Ед изобщо не му е било приятно да се превърне в изречението „един от стотиците британци, озовали се на улицата, поради кредитни проблеми през годината”, което е прочитал толкова пъти, без и косъм от главата му да се почувства зле.   



Е*и му майката и живот, а?



PS - Между другото има някакъв стар американски космонавт, който също се казва Ед Мичъл, и твърди, че НАСА умишлено прикрива съществуването на извънземни. И той е в новините.