Хирургът Д-р Гонзалез изчезва мистериозно по време на операция. Секунди по-късно той тупва насред пустинята отвъд щатската граница. Латиноамериканци валят от небето, а огромен робот, движен от Доналд Тръмп се опитва да ги ликвидира, изстрелвайки ракети от чатала си.

 

Това не е просто sci-fi. Това е най-забавната политическа критика, която някога сте гледали.

 

Хуморът винаги е бил ефективно оръжие в арсенала на онеправданите и уругвайското студио за пост продукции Aparato се възползва от него с пълна сила в зрелищната, убийствено смешна пародия M.A.M.O.N.

 

Създателите на филма залагат на сатирични препратки още в заглавието.

 

Някога думата “mammon” означавала „богатство”. През средновековието обаче постепенно се превърнала в нарицателно за демон, олицетворение на алчността. В испаноговорящите страни пък “mamón” е обида, която може да бъде преведена като отрепка, боклук и други термини, които колегите от “Кинематограф” не биха ми позволили да напиша в това ревю. Разбира се, тези две тълкувания са къде тайно, къде явно преплетени в заглавието под абревиатурата M.A.M.O.N., която в превод звучи като „Контрол на латиноамериканците из цялата страна”.

 

В ролята на пресечна точка между всичките значения влиза настоящия президент на Америка със своя амбициозен план да издигне огромна стена, зад която да изпъди мексиканските имигранти, като им връчи сметката за строежа.

 

Екранните жертви на Тръмп отчаяно опитват да се върнат обратно към живота и работата си. Чичо Сам обаче не ги иска в Щатите. Кой ли не дръзва да спре страшилището: устат търговец на улична храна, смел мариачи в стила на Десперадо, плах дипломат, Дева Мария. Накрая самото чудото под формата на кокошка изпраща Тръмп право в операционната от началните кадри на филма. Уви, няма кой да му помогне, защото вече се е погрижил за депортирането на д-р Гонзалес.

 

Лентата прелива от намигвания към латиноамериканската култура или по-скоро към широко разпространените представи за нея. Най-голямото предимство на филма е, че ни показва реален проблем по изцяло фантастичен начин.

 

Идеята в основата на M.A.M.O.N. съвсем не е нова. През 2004 излезе не особено успешният A Day Without a Mexican, в който ураган отвява мексиканците извън Калифорния, а местните изпадат в паника пред висналата опасност да гледат децата си сами и да прекопават градината със запретнати ръкави, вместо да плащат на някой имигрант да върши черната работа. За разлика от A Day Without a Mexican обаче, M.A.M.O.N. залага на късата кино форма и печели с ударна доза сарказъм и черен хумор.

 

Режисьорът Алехандро Дамяни споделя, че първоначалният замисъл на екипа е бил да отправят закачливо изявление с чепат привкус, с което да променят света поне за мъничко, ползвайки средствата, които владеят най-добре, а именно киното и специалните ефекти. Все пак Дамяни е властелин на CGI-я. Той е отговорен за ефектите в пълнометражния хорър „Не дишай” на Феде Алварес, който смразяваше кръвта на зрителите през 2016 година.

 

Мотото на кинаджиите-супергерои от Aparato е „Да направим света по-добро място пиксел по пиксел”. Определено успяват.