От къде да започнем? Maquina e филм който разтърсва човек многократно и по различни начини.

 

Заснет е в Мексико и Япония през 2006г. и оттогава насам е носител на едни от най-престижните награди за късометражно кино, включително наградата на журито от международния фестивал Clermont Ferrand.

 

Филмът е чист сюрреализъм. Забързани кадри, неравномерен ход на екранното време, шокиращи сцени – Maquina носи атмосферата на кошмар. Въпреки това – един кошмар, от който не можем да откъснем поглед.

 

Кинематографията на филма е забележителна. От техническа гледна точка, говорим за майсторски реализирани сцени, а от естетическа – е... целта на кадрите съвсем не е да бъдат красиви, а по-скоро ефектни и дори шокиращи и това е постигнато на 100%.

 

На всичко това контрастира музиката (класическа и жизнерадостна) и създава едно смущаващо несъответствие между нея и откровено самотната и сива реалност.

 

Като цяло озвучението отговаря за огромен дял от драматичната тежест на Maquina. Интересно е, че в целия филм няма нито една реплика. От една страна трябва да оценим таланта на Gabe Ibañez да разкаже такава история без думи, а от друга – на подсъзнателно ниво това допринася за подтискащата атмосфера и потапянето във вътрешния свят на героинята.

 

Друго нещо, което впечатлява като похват е изпозването на анимация в стил Betty Boop, за да предаде най-графичните и тежки моменти от филма. От една страна това е в пълно съответсвие с духа на сюрреализма и подсилва внушението за сън, а от друга – олекотява историята и оставя филма в сивата зона на графичното-но-все-още-гледаемо кино.

 

Една от най-силните страни на филма е тъкмо фактът, че ни предизвиква, че ни шокира и гъделичка инстинктивните ни страхове. Прави го умело, с много вкус и интересна история, която ни оставя да размишляваме и интерпретираме дълго, след като сме цъкнали X на малкия екран.