Заглавието Marc Jacobs веднага ни насочва към логичното предположение, че пред нас е вероятно да се разкрие документален наратив. Това съждение бива разбито още преди да се появят началните надписи – с провокацията на три силно неочаквани изречения. Думите са сякаш минали през дефектирала призма – зад тях не би трябвало да стои дете. И така началото на филма ясно поставя като водещ мотив социалните аномалии и парадоксалности – тема, която ще се развива многопластово до края.

Филмът проследява кратък фрагмент от живота на 9-годишния Суфиан, момче от холандско-марокански произход, живеещо със сестра си при своята майка – той бива поканен от баща си на пътешествие до Мароко. Оттам ние проследяваме въодушевлението и подготовката му. Режисьор е Сам де Йонг, асоцииран с вариететност на типажа на проектите – от самостоятелни филми като ‘Prince’ до комерсиални проекти за брандове, той се придържа към отчетлив визуален стил и палитра за него, а изборът на формата на кадъра е добра алегория за малкия свят и вътрешното безсилие на главния персонаж на филма.

Но нека се спрем на един от основните обекти от сюжета – слънчевите очила на Marc Jacobs. Още в първата сцена ставаме свидетели на разгръщащата се словесна война за превъзходство между очилата на Marc Jacobs и Ray-Ban. Две марки и четири деца – спор в една кола. Сякаш можеше да съществува някаква невидима скала за лукс или друга съпоставимост помежду марките, но момчетата обсипват един-друг с двете големи имена. Само главният герой – малкият Суфиан – застава непоколебимо зад Marc Jacobs и дори думите на приятеля му – „Fuck Marc Jacobs, man, you are a soldier, aren’t you?“, не могат да го разколебаят.

Въпроси поставя техният разговор – за причината на тяхното вълнение, защо така силно подкрепят точно тези имена и какво представляват те в очите им. Замесени са външни спрямо детския свят влияния, а пълната им асимилация се проявява в техния диалог. Това е несъществен спор, но друг не бихме могли и да очакваме при заучените имена, превърнали се в идоли за момчетата. Хиперфиксацията върху луксозните марки е чест феномен, но наблюдавайки го при децата, той придобива елемент на гротеска.

Тези големи имена се превръщат в блян, а фокусът се спира върху показността на логото. Така марките придобиват статут на пагони на успеха. Те стават част от съвременните идоли – визуалните кумири, от които с векове Юдео-Христианството познавало като сила и се е опитвало да се предпази; същите, които Поп-Арта ще прегърне и с тях – ревитализира изложбените пространства, излагайки мас-продукти, марки и превръщайки реални личности в идолизирани изображения.

Зад това идолопоклонничество се крият и по-заплетени подбуди – притежанието на луксозна вещ става визуален еквивалент на обещанието за по-добър живот. Привидната самоцелност на желанието всъщност крие в себе си мираж, даващ надежда, че изходът от реалността е ясно предначертан и лесно достижим – само с една покупка. Ключът към успешното митологизиране на луксозната стока – процес, можещ да съществува само в нашето време – се състои в това, че илюзията действа като механизъм за самосъхранение по подобие на абсурда, но и като позволение за свободно странстване из абсолютната автономност на въображението. Тук можем да цитираме добре познат персонаж – Бланш от ‘A Streetcar Named Desire’, която е твърдо направила своя избор – „I don’t want realism. I want magic!“.

Допълнително следваме логическото съждение на Южийн Суботски в неговото изследване ‘The Ghost in the Machine: Why and How the Belief in Magic Survives in the Rational Mind’ – „Whenever we think of physical causality, we inevitably (and usually subconsciously) imagine the possibility of its violation, and this violation by definition, is magical causality.“ По аналогичен начин може да си позволим да гледаме на очилата на Marc Jacobs, с които Суфиан успява да се сдобие като на магически обект. Те му вдъхват увереност в себе си – той става своя собствен супергерой, а през стъклата им той е убеден, че ще види всичко, на което се е надявал, включая и бъдещото пътуване до Мароко.

Парадоксалността на тази покупка хвърля зрителите в реалността – платена е монета по монета, събирани от малкото момче. А въпросните „автентични“ Marc Jacobs биват спазарени за 30€ насред улицата като луксозната вещ бива завита в найлон. Абсурдът е преобърнал напълно преживяването при закупуване на очилата, опаковката, вниманието към детайла и атмосферата на бутика, та дори и купувача – всичко характеризиращо висшата мода.

Дисонансът продължава да отеква в наратива и в сцената с левитиращия джет – в неуметността на децата, в разговорите им и очевидния стремеж да пораснат по-скоро. Може би ако джетът бе във вода, момчето наистина щеше да покаже колко е бързо и най-вероятно щеше да знае, че mph са мили в час. Сцената със Суфиан, който прави ****коремни преси под своите плюшени тигри е друга аномалия в неговия живот. После той ще разглежда резултата върху слабото си детско тяло – отново желание да пораснеш и най-вече да имаш контрол над ставащото около теб и съдбата си. Рязко ще ни бъде припомнена реалната възраст на момчето в неловкия момент, когато майка му го прекъсва влизайки внезапно, за да му донесе храна.

Пренасянето към семейната обстановка рязко сменя емоционалната палитра. Момчето се опитва да кара скейтборд на терасата на няколко кв. метра – светът му все повече се свива, особено когато не носи своите очила.

Последен мираж за Мароканската мечта ще е палмата, затворена в тъмното холадско предверие. А от другата страна на стъклото – Суфиан, дошъл сам и опитващ да се свърже с баща си. В крайна сметка очилата на Marc Jacobs ще се окажат полезни за него.

Като последни думи може да признаем, че филмът е режисиран прецизно и това дава не малко дълбочина и не губи автентичност в преживяването на момчето. Единствено можеха да се направят няколко дребни разяснителни акцента върху фабулата, но и така действа като абсолютна кохерентна цялост. Интересен развой има абсурдът – като механизъм за съхранение, а не в по-честия му контекст на ескейпизъм. Всичко това е транслирано през слънчевите очила, които неочаквано се оказват силно потребни сред житейската нелепост, обграждаща Суфиан. Измежду множеството от миражни обещания можем със сигурност да заявим поне това, че протагонистът си купува частица мечта, частица идентичност и това вече е истина.