Късометражно кино в чистата му форма. Една ситуация напоена с емоция. Подробностите идват от детайли, отделни думички, от актьорската игра. Кулминацията на филма е накрая, когато остават безмълвни. Точно това е и моралът на историята. Понякога най-смисленото нещо, което можеш да кажеш, е абсолютно нищо. Понякога трябва просто да се оставиш да се слееш с момента, с всичко около теб. Някои изживявания са толкова силни, че хората не са измислили думи, с които да ги опишат. Поетите се опитват, някои дори се доближават, но никой не е там. Интересното е, че това не важи само за негативни, подтискащи моменти. Важи и за най-щастливите.



От друга страна нека наблегна на жеста, с който искат да се запомни детето им. В миналото да посадиш дърво в памет на някого или за нечие здраве е било често срещана практика. Дървото е символ  на живот, дълголетие, на древни сили и майката природа. И какво ли още не.  Връщайки пъпната връв и плацентата обратно в Земята, родителите извършват нещо толкова силно откъм символика, че може да се съпостави с тъгата им и съответно да я потуши. Това, което всъщност искам да кажа обаче, е че ритуалът с посаждането на дърво е и полезен за природата. Ако още беше модерно, ефектът на хората върху Земята щеше да е по-малко негативен.