Мартин Негрев
Мартин Негрев
Филмът „Магаре“ на Мартин Негрев извървя дълъг фестивален път, беше отличен със „Златна роза“ и още две награди от международния фестивал за късометражно кино "На брега“. Приключенията на лентата обаче не спират дотук. Пътешествието й продължава като основен акцент в поредица от събития из страната под мотото „Загадката на човешкия дух“ – селекция, подбрана от редакторския екип на Кинематограф.
автор Иван ВраминЗаедно с Мартин Негрев си говорим за филмът му „Магаре“, за съдбата, изборите и последствията от тях, за българското село и новите времена:
Филмът „Магаре“ е една история за…?
Филмът “Магаре” е една история, която искрено се надявам просто да се разбира от филма. Филмът е вдъхновен от една реална история, гръбнакът на “Магаре”. Към която сме добавили мотиви и сегменти от други истории, отново реални, но те по-скоро са повлияли за създаването на персонажа на Стамат, нашият герой във филма, в кожата на който влезе невероятния Красимир Доков, който всъщност вдъхна живот на образа, създаден на хартия. Разбира се, добавихме и нещо от нас, заедно със сценариста Ивелина Алексиева. Опитахме се да създадем опит за притча, филм с ясно послание. И за това, без да звуча високопарно или нещо подобно, наистина смятам, че хората разбират “Магаре” и могат сами да вникнат в историята. Филмът засяга теми за самотата, избора и дори мога да го нарека предателството.
Ако приемем, че зад всеки сюжет седи една философска идея или поука, какви биха били те във твоя филм?
От години насам си задавам въпроса има ли съдба или всичко зависи от нашите избори, като човеци. Не съм стигнал до ясен отговор. От огромно значение сме самите ние, но под самите ние казвам всички, малко като ефекта на пеперудата, изборите на един човек, могат да повлияят на другиго, пряко или косвено. Това се случва и в “Магаре”. Хората понякога изпадат в ситуации не заради техните избори, но те трябва да взимат трудните решения в дадени моменти или обратното, там са често заради избори на друг, но последствията пораждат други въпроси.
Каква е ползата от разказването на истории като тази във филма ти „Магаре“?
Първо, заради лично удовлетворение. Второ, наистина се надявам хората да се замислят над изборите си. В “Магаре” се разказва за един човек, останал сам, сам в едно губещо живот село, но той е още жив и готов да се бори. Сблъсквайки се със ситуации, които не зависят от него, той трябва да вземе решения, които не са никак лесни и жизнено важни за него и неговия другар, магарето – Марта. Ползата е, че ние често подминаваме дори едни лесно разбираеми ситуации, които всеки познава, а поради огромната динамика на живота ни в 21-век, можем да не им дадем достатъчно време за разбиране. Всички знаем за живота на село, особено за запустелите села, но често не навлизаме в необходимата дълбочина.
Има доста съвременни български късометражни филми, които се обръщат към темата за живота на село, каква е причината според теб?
В “Магаре” идеята е да покажем, другата част от света в който живеем, тук в България. Темата е обширна, има села в които животът не е, чак толкова запустял, но има и такива, като в нашата история. Тъжно е! По-скоро за самите хора. Къщи се разпадат, природата прибира малко по-малко останалото от хората, а възраждането на подобно място не е по силите на малцината жители останали по тези места, ако въобще са останали.
Често се говори за обезлюдяването на българските села. Младите хора бягат оттам, тъй като нямат перспективи за развитие (а може би не само?). Мислиш ли, че може да се направи нещо, за да се прекрати този процес? Би ли останал да живееш на село ако това беше избор, който е поставен пред теб самия?
Размишлявал съм на тази тема. Не е лесен избор ако трябва да вземеш подобно решение. Разбира се, за обезлюдяването на селата има пръст и нашето съвремие, просто света се промени. Хората имат нови нужди и пориви за развитие. България се промени, вече не е предимно земеделска земя, а и много промишлености или изчезнаха, или се ориентираха към по-големи градове. Второто е поради много причини, инфраструктура, компетентна работна ръка и тн. Но пък пандемията промени гледната точка, на някои от секторите. Там където е възможно, вече се позволява да се работи дистанционно. Така на практика можеш да живееш и на село, стига да имаш добър интернет. Няма да навлизам в подробности, какви са ползите и негативите от тази работа, но не е невъзможно. Аз конкретно съм се замислял доста. Но и пред мен застават доста въпроси. Нашата работа в киното, а и въобще в сферата на аудио-визуалните продукти не позволява огромно разстояние, така или иначе е трудна сфера, сфера в която никак не е лесно да пробиеш, а дори и да го направиш, това не винаги ни осигурява достатъчно материални средства, за да живееш спокойно. Това е и един от проблемите, които застава пред мен. Но винаги може да се измисли вариант, за селце или място около София, не съм оставил този въпрос като приключен и нищо чудно някой ден да живея по подобен начин. Забелязва се възраждане в някои населени места, но хората използват местностите повече за вилни зони. Определено смятам, че трябва да се преосмисли разбирането ни за тези места, нуждаят се от средства и повече закони, за да не се стига до ситуации, като в “Магаре”. Може би приемайки като даденост и знаейки, че България е една от най-бедните страни в Европа, понякога не разбираме какво богатство имаме тук, реално можем да не живеем в скъпи малки апартаменти, както в Япония да кажем, а да сътворим дом с много повече пространство и зеленина. Да, вероятно така ще бъдем далеч от “Моловете” и забавния ни начин на живот, но смятам, че спокойствието и простора в съзнанието, което може да ти даде едно село е незаменимо.
Можеш ли да ни разкажеш за някоя история от снимачния процес на „Магаре“, която остави в теб дълбоко впечатление или пък те свари неподготвен?
“Магаре” ще остане винаги в мислите ми. Процесът не беше кратък от подготовката до заснемането и се случиха наистина важни неща за мен, които не знам колко биха били разбрани от другите. Срещнах много хора по пътя на този филм, а други, които познавам стояха редом до мен през цялото време. Те всички са важни!
Още на пред-подготовка, търсихме къща, която да има само едно дърво отпред. Много трудна задача се оказа. Къщи много, но с тази специфика наистина по-едно време ми се стори невъзможно. Идеята ми беше част от филма да заснемем около София, а другата част в с. Мандрица, за да спестим доста разходи. Бяхме ходили вече на няколко огледа в селото, като дори и там оглеждах за къща, но без успех. На последните огледи, буквално няколко седмици преди планираните снимки се срещнахме с Антон, който ни разведе допълнително в селото и предложи да погледнем неговата къща. Аз вече скептичен и с ясната идея, че половината филм просто трябва да е около София, заради разходи, все пак се съгласих да погледна. И това беше къщата на Стамат. Само с едно дърво отпред, това търсихме толкова време. Сякаш просто пътят си ни отведе натам. Реших целият филм да е в с. Мандрица и не съжалявам. Хората там ни посрещнаха изключително топло, радваха ни се и помогнаха много за създаването на филма. А ние се чувствахме у дома си. Вечер след снимките се събирахме край голям огън, просто атмосферата беше супер.
По-време на снимките обявиха първата пандемия. Голям стрес беше, особено за възрастните хора. Всички рязко се наплашиха за броени часове. Да не говорим, че ние идвахме от големия град и за тях бяхме потенциални преносители на вируса. Оставаха ни два дни да завършим филма, но някои от местните хора, които бяхме уговорили да се снимат, просто отказаха. Разбирам ги, те са възрастни и се притесняваха от новата болест. Наложи ни се да взимаме бързи решения и променихме някои сцени още на снимачната площадка, опростихме някои елементи, както и снимахме няколко души от екипа на филма. Честно казано, това допринесе доста положително за филма, фокусът остана върху Краси Доков, а това помогна много на историята.
Има още много истории от филма, дори се появиха патрулки и жандармерия, които бяха предварително предупредени, че ние снимаме филм там. Тъй като с. Мандрица е гранична зона и това беше необходимо действие. Но заради породилата се ситуация, бяхме помолени да прекратим дейност. Разбира се, ние успяхме да си заснемем сцените дори и с промените в тях и вече можем заедно да гледаме “Магаре”
С какво се занимаваш, когато не снимаш?
Честно казано в момента се опитвам само да снимам или да върша дейности свързани със снимачната площадка, стартирахме и няколко онлайн проекта Balkan Drive и Голям Праз. Монтирам видеа и съдействам в организацията на други проекти. Опитваме се да намерим финансиране и за още няколко филмови проекта. Ще видим до кога ще задържа така.
Работиш ли върху нов проект в момента и какво да очакваме от теб в близко бъдеще?
Имам идея, но още е далеч от завършен сценарий. Надявам се скоро да имам по-голяма яснота и да дам повече подробности. Темата за избора ме гложди, вероятно и в новата идея ще свържа историята с това, но през призмата на малко по-фантастична среда. Почитател съм на смислената научна фантастика и ми се иска да създам нещо подобно тук в България, надявам се да успея.
