Поредица от битови сцени, показваща важните моменти в живота на едно момче, които са пропити от мълчание и пасивност. Всяка сцена дава на зрителя възможност за размисъл върху собствените му житейски избори и непретенциозно пита кога си заслужава да се бунтуваш и кога е по-добре да замълчиш.



Изкован от мълчание, филмът на Ясен Кирилов, говори освен за един кръговрат и за един своеобразен манталитет. Умираш, а след теб идва друг. Този някой, ще се пръкне гол и бос и от този момент нататък, ще е принуден да понася тежкото бреме на живота, от което ти вече си се отървал. Той ще си отиде вкъщи, а майка му ще го посрещне, ще му помогне да се преоблече, ще му направи вечеря. А той ще я гледа безмълвно, докато яде това, което му е сервирано. Ще си намери работа, ще закъснее още на първия си работен ден, а шефът му ще се възползва от това. И нашият герой ще изпълнява все така покорно. Колегата от работа ще го запознае с момиче. Той кротко ще се прибере с нея. Изведнъж, животът му ще се промени – той ще стане баща, а след това дядо. Мълчаливо, ще се заеме с общоприетите задачи – когато жена му отиде на работа, той ще сготви, ще изчисти. Когато има рожден ден, ще покани роднини в тъмния си апартамент. Дори на смъртния си одър, тайно ще бутне десетачка на внучката си – просто защото така се прави.



Според Ясен Кирилов, киното е пренаситено от филми с щастлив край и на зрителя му е нужна глътка въздух, която да му покаже, че животът невинаги е розов. Макар парадоксално, това твърдение е лайтмотивът в историята, а главният актьор /Самуил Сидеров/ признава, че по време на снимките е правил това, което умее най-добре, а именно – да мълчи. Тази фрагментарност на разказа ни напомня, че важните моменти в живота, рано или късно се превръщат в едни проблясъци, в едни фрагменти и само и единствено от нас зависи дали ще ги превърнем в нещо повече. Твърдението е подкрепено и преплетено в заглавието на филма - „Опит за полет“. Операторът Валерия Посевина добре улавя визуалните особености на разказа. Контрастът между светлото раждане и тъмния дом, приличащ по-скоро на комфортна бърлога. Сивотата на рутината, която не прави разлика между делник и празник. Допълнително във филма са вплетени забавни, но по-скоро тъжни моменти, които са отнесени главно към манталитета на едно общество – вечните извинения, конфликтът в отношенията, породен от до болка познатите ни малки разминавания, парите и тяхното поставяне на пиедестал.



Може да заключим, че „Опит за полет“ със сигурност е една смела заявка, носеща двоен смисъл и целяща да покаже, че мълчанието често казва повече от думите. От една страна темата на филма е злободневната догматичност, от друга самото произведение носи своя отделна идея, като ни кара да се замислим за изкуството – как го възприемаме и каква е неговата основна цел.