Method започва с тривиална типично американска полицейска сцена, в която слулжител на закона агресира словесно (или поне се опитва) върху човек, за да получи някаква информация. Първо, няма как да не ни направи впечатление колко нелепа е играта на полицая. Толкова нелепа, че вече не сте във филма на разпита, а на тъпата игра на актьора.

 

CUT! Камерата се раздрусва, защото се „взима от ръка“, появява се микрофон, настава суматоха... Разбираме, че това е бил филм във филма, т.е. имало си е причина актьора да играе зле. Дотук добре, филмът ни печели. Впрочем, забелязахте ли как се плавно се появиха две черни линии, точно когато стана прехода?! Много добро монтажно решение. По този начин и психологически отделяте двете смислови части.

 

Идеята за Method е много добра. Рядко виждаме в киното такива преходи от филм във филм. А, има и един работещ екип - заснемащ самия Method. След реализацията, нека обърнем внимание и на историята, която формулира качествена идея – всеки професионалист си има метод. Много добър пример е именно актьорската игра, върху която сюжета стъпва. Актьорът чрез въображението си акумулира енергията, която му беше нужна да изиграе истинското ченге.

 

Чудесна реализация и ако имате познати, които снимат или играят в театъра, пратете им този филм, мисля, че ще им бъде от полза да видят киното и от тази гледна точка.