Когато се опитваме да си представим някой град, сме склонни да си визуализираме определено място или пък някаква амалгама от сгради, улици, площади, паркове, магазини, барове, каквото и да било, което е раздвижило нашето въображението, чувства, мисли. Невъзможно е да уловим целия спектър, независимо дали е някое малко село или пък нашият роден град. На една единствена улица има толкова много, различни и фини сетивни стимули, че е трудно да повярваме във възможността да регистрираме всеки един от тях. Какво остава ако говорим за мегаполис като Лондон или дори някой по-малък град като например - София. По тази причина, можем да усетим или представим един град единствено посредством неговите съставни части.    



Във визуалния поток на „Микрорайон“, Ивелина Иванова изгражда колаж от най-различни характерни пространства из столицата на България. Филмът прилича на разходка, както из  ценралните, така и из крайните райони на София, където човек може да стане свидетел на ежедневните дейности и колорит на местните хора. По време на тази разходка имаме възможността да доловим всички онези ситуации, аромати, дочути разговори, паметници, шахматисти, улични кучета и прочие неща. Всичко това е представено чрез смесени техники, хармонично комбинирани в завършен късометражен филм. „Микрорайон“ се носи като танц от анимация, фотографии и документални кадри, което някак напомня процеса на възприятие и начинът, по който съзнанието свързва и схваща в единство, дори и най-различни сетивни импулси. От друга страна, филмът символизира разпадането на връзките и отчуждението между хората, природата и експанзивната социалистическа архитектура. Сякаш се загатва, че бившият режим,  вместо да го консолидира, всъщност е разкъсал обществото на различни социални класи. До ден днешен, все още има хора, които се раждат и умират в масивните панелни квартали без да са ги напускали, сякаш не са свързани с останалата част от града.

  

Като човек, родом от София, мога да заявя, че филмът обогати възприятието ми за града. Разкри го през очите на всички тези отделни микрорайони. Във всеки случай, основните качества на „Микрорайон“ са че провокира многостранни чувства и идеи, че успява да изобрази града като един от онези хипнотични и шарени струпвания на хора, архитектура, усещания, мисли и емоции, толкова близки до съзнанието на всеки един от нас и в същото време толкова трудно изразими.